Германска журналистка и влогърка посети Пловдив и конкретно Столипиново. Младата джен-зи репортерка, известна с визитите си на опасни и чудновати дестинации, влезе в най-голямата етническа махала, за да разбие клишето за квартала, че е „най-опасната дестинация в света“.

​Германската звезда посети пловдивския квартал, въоръжена с камера и любопитство, за да провери лично едно от най-скандалните заглавия в интернет, а именно дали това е „най-опасното ромско гето на света“?

Щефели е позната на младата немскоезична публика с репортажите си от необичайни и труднодостъпни места. Тя участва в риалити формата THE RACE, излъчван от Joyn и YouTube, и създава материали за младежката медийна мрежа funk на ARD и ZDF, както и за Deutschlandfunk. В предишните си проекти е посещавала различни дестинации, сред които райони с тежки социални проблеми в Тайланд и отдалечени места в Йордания.

Този път журналистката насочва вниманието си към Столипиново- квартал, който често присъства в онлайн пространството с крайни определения и едностранчиви представяния.

Още в началото на посещението си Щефели обръща внимание на видимите проблеми в района — натрупани отпадъци, кални улици и сгради, които се нуждаят от ремонт. Наред с това обаче тя показва и ежедневието в квартала: работещи магазини, кафенета, оживени улици и автомобили, сред които се открояват и скъпи коли с германски регистрационни номера.

Опитите ѝ да разговаря с местните жители първоначално срещат недоверие. Част от хората не желаят да застават пред камера, притеснени, че думите и образите им могат да бъдат използвани за поредния негативен репортаж за Столипиново.

Впоследствие журналистката успява да разговаря с Йомър, етнически турчин, който описва трудностите на хората в квартала. Според него районът е пренебрегван от местната власт, а жителите му се сблъскват с дискриминация и ограничени възможности за реализация на пазара на труда. Той обръща внимание и на разпространението на нерегламентираната заетост, до която част от хората прибягват, за да осигурят прехраната си.

В разговора си с него Щефели поставя въпроса за социалната изолация, която засяга както ромите, така и част от турската общност в квартала.

Репортажът проследява и промените в района през последните десетилетия. По време на социализма в квартала се изграждат жилищни блокове, а близостта до индустриалните предприятия привлича хора, търсещи работа. Достъпът до заетост и образование създава възможности за част от семействата да подобрят условията си на живот.

След политическите и икономическите промени от 1989 г. ситуацията се изменя. Закриването на предприятия и загубата на работни места се отразяват на много домакинства, а натрупващите се социални проблеми допринасят за постепенното влошаване на условията в квартала. Във видеото тези процеси са представени като част от по-широкия контекст, в който трябва да се разглежда днешната ситуация.

Един от акцентите в репортажа е срещата на Щефели с група млади хора — Камо, Умут и техни приятели. Те са израснали в германски градове като Дуисбург, Ремшайд и Дортмунд, но продължават да поддържат връзка със Столипиново, където посещават своите баби и дядовци.

Защо германските градове от Рурската област са се превърнали в предпочитана дестинация за много семейства от квартала? На този въпрос отговаря социологът д-р Филип Лотхолц. Той посочва като фактори достъпните жилища и наличието на турскоезични общности, формирани през десетилетията на трудова миграция към Германия.

Лотхолц критикува и тенденцията в част от германските медии проблемите на мигрантските общности да се обясняват предимно с поведението на самите хора, без достатъчно внимание към ролята на институциите, жилищните условия и отговорността на наемодателите.

Камерата на Щефели показва и състоянието на някои жилищни сгради. Сред примерите са мазета, в които се е събрала вода заради проблеми с вътрешната инфраструктура. Кадрите поставят въпроси за поддръжката на сградите и условията, при които живеят част от хората в квартала.

Сериозно внимание е отделено и на сметосъбирането. В разговорите си с младите жители журналистката чува критики за недостатъчния брой контейнери и липсата на адекватна организация. На фона на обясненията за ограничения ресурс на общината тя поставя въпроса дали наличната инфраструктура отговаря на нуждите на населението.

В репортажа тези проблеми са разгледани и през темата за институционалната дискриминация — като пример за ситуация, в която отговорността за лошите условия се прехвърля основно върху жителите, без да се отчитат в достатъчна степен решенията и бездействието на институциите. 

В заключението си Магдалена Щефели прави разграничение между трудностите, които действително съществуват в Столипиново, и обобщенията за хората, които живеят там.

„Това, което със сигурност разбрах тук, в Столипиново, е, че могат едновременно да се признаят сериозните проблеми в квартала и да се каже, че е погрешно те да се приписват на ромите или етническите турци като група“, обобщава тя.

Журналистката посочва незаконните строежи, отпадъците, бедността и недостатъчната инфраструктура сред видимите проблеми. Според нея обаче решаването им не зависи единствено от отделните жители. Недостатъчният брой контейнери, продължителната социална изолация, дискриминацията и ограниченият достъп до работа също имат значение.