Консумацията на шоколад и други сладки изделия може да е един начин за справяне с негативни мисли и усещания. Самотата е едно от тези усещания и води до промени в мозъка относно начина, по който възприемаме храната. В проучване на Калифорнийския университет в Лос Анджелис, САЩ, се описват изменения в химичните процеси в мозъка, свързани с пристрастяването към храна и преяждането.

Изследователите разглеждат как самотата и социалната изолация влияят на мозъка при 93 доброволци. Чрез ЯМР се установява, че социалното изолиране директно съответства на повишена активност в мозъка, свързана с желание за захар. Едновременно се понижава  активността, свързана със самоконтрол при ядене. 

Главният автор на изследването д-р Арпана Гупта срявнава желанието за захар при социално изолираните с копнежа за социален контакт.
Резултатите от изследването съответстват с тези на друго от 2015 г., проведено от учени от Херцлия, Израел. Те твърдят, че стресът води до по-голямо желание за захар при социално изолираните и самотните в сравнение с хора без проблеми в социалния живот.

Свърхконсумацията на богати на захар храни носи своите ефекти върху мозъка. Макар и да приемаме сладко, когато се чувстваме депресирани, тревожни или самотни и действително да изпитваме облекчение след това, то се дължи на краткотрайното повишаване нивата на енергия и синтеза на допамин. В дългосрочен план захарта влияе отрицателно на здравето, като тежко засегнат е мозъкът. Редовният прием на сладки храни води до повишен риск от депресия, се твърди в анализ на данни от 23 хиляди души, проведен от Университетския колеж на Лондон, Англия.

Повишаването на нивата на допамин не само води до изпитване на удовлетвореност и щастие – невротрансмитерът е свързан с поведението, паметта и способността да учим. Пристрастяването към захар води до трайно изменение в нивата на допамин, свързано със състояния като болест на Паркинсон. А повишените нива на глюкоза в мозъка са свързани с проблеми с паметта и когнитивни дефицити.

Социалната изолация се получава заради ред възможни фактори, някои свързани с условията на живот, други – с психологическото състояние. Социалната тревожност е психологически фактор, изразяващ се с избягване на социални контакти поради смущение, страх и притеснение. Стъпка в преодоляването на социалната тревожност и изолация е разговорът с професионален терапевт.

Източник: Puls.bg