Когато се говори за здравословно стареене, най-често се обръща внимание на правилното хранене, физическата активност и социалните контакти. Все повече изследвания обаче показват, че има и друг важен фактор – личността на човека.
Проучване сред жители на остров Сардиния в Италия – една от т.нар. Сини зони, където хората често живеят до 100 и повече години – показва, че личностните черти могат да имат съществено значение за доброто остаряване, пише здравният сайт Пулс.бг.
Според учените личността влияе върху начина, по който хората се справят с трудностите и общуват със света около себе си. Това от своя страна определя навиците и поведението, които им помагат да останат активни и в напреднала възраст.
Изследователите смятат, че съчетанието от положителни личностни качества и добри умения за справяне с предизвикателствата насърчава по-активен начин на живот. Именно това може да бъде един от ключовите фактори за успешното стареене.
Установяването на ролята на личността обаче не е лесна задача. Начинът, по който остаряваме, зависи от много фактори – наследственост, начин на живот, околна среда и здравословно състояние. Затова е трудно да се определи какъв е приносът на всеки от тях.
Поради тази причина учените проявяват особен интерес към т.нар. Сини зони – райони по света, където хората живеят по-дълго от средното и страдат по-рядко от хронични заболявания.
Екипът на психолога Мария Киара Фастаме от Университета в Каляри насочва вниманието си към Сардиния. Целта на изследването е да се установи дали определени личностни черти са свързани с психологическото благополучие и с качеството на живот, свързано със здравето. Този показател оценява както физическото, така и психичното състояние на човека.
Учените предполагали, че хората с по-положителни и гъвкави личностни черти ще се радват на по-добро здраве и по-високо качество на живот. Те очаквали също тези хора да имат по-добро психическо благополучие и да отделят повече време за своите хобита и любими занимания.
В проучването участвали 125 души на възраст между 71 и 101 години. От тях 55 живеели в Синята зона на Сардиния, а останалите 70 – в близка общност извън нея. Всеки участник преминал през различни тестове, въпросници и интервюта. Чрез тях учените оценили физическото и психическото здраве, начина на живот, свободното време и хобитата, както и петте основни личностни черти – откритост към нови преживявания, добросъвестност, екстрoвертност, сговорчивост и невротизъм.
Резултатите показали, че хората от Синята зона не се различават съществено от останалите по качеството на живот, свързано със здравето.
Те обаче се отличавали с много по-високо ниво на откритост – една от основните личностни черти. Това означава, че били по-любознателни, проявявали по-голям интерес към ученето, били по-склонни да приемат нови идеи и с желание опитвали нови неща.
Освен това жителите на Синята зона показвали по-добри умения за справяне с трудностите, по-добър контрол върху емоциите си и прекарвали повече време в дейности, които стимулират ума или поддържат физическата активност.
Когато учените анализирали всички участници заедно, независимо къде живеят, открили още една важна закономерност. Хората с по-висока откритост към нови преживявания имали по-добро психологическо благополучие и отделяли повече време за своите хобита и любими занимания.
Хората с по-висока съвестност обикновено съобщават за по-голямо удовлетворение от живота и показват по-добри умения за справяне с трудностите.
Обратно, хората с по-високо ниво на невротизъм по-често оценяват качеството си на живот, свързано със здравето, като по-ниско. Според учените обаче личността сама по себе си не определя колко дълго ще живее човек. По-скоро тя може да влияе върху начина, по който той живее и се грижи за себе си.
Например хората, които са любопитни и проявяват интерес към света около себе си, по-често търсят нови преживявания, поддържат социални контакти, развиват хобита, остават физически и умствено активни и продължават да учат през целия си живот.
Така личността може да повлияе върху навиците и поведението, които подпомагат здравословното стареене. Тя не замества фактори като хранене и движение, а по-скоро може да помогне за създаването на начин на живот, който прави доброто стареене по-вероятно.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. International Journal of Applied Positive Psychology.