Златни пясъци – от „Перлата на Балкантурист“ до мегалагер на Черноморието. Така накратко може да се опише известният северен курорт, който към днешна дата е претърпял сериозна трансформация.

Създаден през 1956 г. сред девствени вековни гори, комплексът е замислен като витрина на социалистическия модернизъм. Целта е ясна – привличане на западна валута. През 60-те и 70-те години „Балкантурист“ го превръща в престижна международна дестинация. Хотели като „Интернационал“ и луксозните вариетета са достъпни само за избрани и за чужденци от ГДР,СССР и Източния блок.

След приватизацията в края на 90-те години зелените площи отстъпват пред мащабното презастрояване. Курортът бързо сменя облика си, превръщайки се в балканска столица на нощния живот и парти туризма за млади западноевропейци.

Ако допреди COVID пандемията и войната в Украйна почти всеки хотел и заведение в курорта се „пръскаше“ по шевовете от руски, немски, английски, а дори и полски и румънски платежоспособни туристи, днес ситуацията е коренно различна.

Основно работят хотелите на първа линия, заведенията пустеят, а платените зони по плажовете изглеждат като изоставени места през зимата. Впрочем около 80% от туристите в началото на юли са украински ученици, които превземат свободните плажни ивици и извиват опашки в супермаркетите.

Голяма част от хотелите са предоставили базите си на младежки центрове, които функционират по хуманитарни и образователни програми. Така някогашният символ на социалистическия туризъм днес е оживен тийнейджърски хъб.

В 90% от случаите персоналът пък е съставен от работници от Таджикистан, Узбекистан и други бивши съветски републики.

Така една от най-естествените гледки по плажовете на Златни пясъци в момента е таджик да сервира на украински ученик цаца за 8 евро или картофки за 7 евро. И точно тук е разковничето – цените.

Ден година храни

Цените – от настаняването до обяда на плажа и вечерята в ресторанта – могат сериозно да изпотят дори представител на средната класа от някоя от богатите европейски държави. Средната цена на шезлонг и чадър е 6 евро, а за комплект с шалте сумата набъбва до 20 евро. Две кафета и две води добавят още 8 евро.

Стигаме и до обяда. Две кебапчета с порция картофи, пържени калмари – по-малко от 200 грама, моцарелени пръчици, бира и два студени чая – и сумата гони 40 евро. Така още преди да си тръгнеш от плажа, сметката вече е над 70 евро.

През това време по обяд заведенията около плажната ивица и по основните алеи пустеят. Цените там също не са никак ниски – салата „Цезар“ струва 10 евро, кашкавал пане – 9,40 евро, а супите са по 5 евро.

Ако искате нещо по-луксозно, за ризото с пиле трябва да платите 14,50 евро, а за спагети с морски дарове – 16,50 евро. Порцията калкан е 27 евро, а ципурата на барбекю – 22 евро за около 300 грама.

Докато ресторантите са празни, обектите за бързо хранене съвсем не са. Опашки се извиват пред дюнерите и други подобни места. Дюнерът струва между 8 и 12 евро, сладката палачинка – 5 евро, а бургерът с картофи – 13 евро.

Централната алея също е пълна с хора – предимно украински деца, а поляците и румънците на техния фон вече изглеждат като екзотични туристи. Ако ти се доходи до тоалетната по време на разходката, е добре да имаш поне едно евро под ръка – толкова струва входът в платените обекти.

На фона на всичко останало пазаруването на „маркови“ дрехи изглежда най-достъпно. По сергиите висят евтини ментета на световни марки, а с 10 евро можеш да си купиш чантичка на „Бърбъри“ или „Луи Вюитон“.

По плажа пък единствените места, на които истински „кипи“ живот, са свободните зони, където хората идват със собствени чадъри и шезлонги.

И така Златни пясъци продължава да е пълен с хора, но вече съвсем не с онези туристи, за които някога е бил изграден и с които допреди няколко години се хвалеше. Курортът живее, но по друг начин – с празни платени зони, полупразни ресторанти, ученически групи и цени, които все по-трудно намират своите клиенти. От някогашната „перла“ е останал блясъкът на миналото, а настоящето все повече прилича на огромен летен лагер, в който животът се е изместил там, където все още е безплатно или по-евтино.