„Срам и позор за една застаряваща и загиваща нация.“

С тези думи психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова коментира в социалните мрежи размера на помощите за деца в България и думите на депутата Владимир Николов в телевизионно интервю.

Постът ѝ бързо предизвика реакции, защото засяга тема, която от години разделя обществото – кой плаща цената на бюджетните икономии и кой остава в т.нар. „стабилна лодка“.

По думите на Гълъбова обяснението, че депутатските възнаграждения са обвързани със заплатите в администрацията, е пример за логика, която трудно може да бъде преглътната от хората извън парламента.

„Заплатите на администрацията не зависят от администрацията, а депутатските зависят от депутатите“, пише тя.

Още по-остра е критиката ѝ към социалната политика спрямо семействата с деца. Гълъбова публикува размерите на месечните помощи:

• първо дете – 25,57 евро;
• две деца – 56,25 евро;
• три деца – 84,37 евро;
• четири деца – 89,48 евро.

„Тези 25,57 евро на месец с последващ дискаунт за неразумните да родят и отгледат повече деца, за какво точно се дават?“, пита тя с видима ирония.

Сарказмът в публикацията става още по-осезаем, когато психиатърът стига до извода, че вероятно именно децата и психично болните „спасяват бюджета“ на държавата.

„Ми то явно на децата и психично болните се крепи бюджетът на нашата клета държава“, отбелязва тя.

Особено силно възмущение предизвиква и твърдението ѝ, че средствата за психично болните са били намалени с 10%, докато обществото продължава да слуша за необходимостта от ограничения и икономии.

А междувременно народните представители продължават да разполагат с безотчетни средства, жилищни компенсации, сътрудници, съветници и различни привилегии, които редовият данъкоплатец може само да наблюдава отстрани.

„Важното е народните избраници да живеят в комфорта, чиито правила сами определят“, пише още Гълъбова.

Под публикацията се появи и коментар, който сравнява българската действителност с тази във Великобритания.

„Имам съседи по вила – възрастни англичани, пенсионери. Месечната им обща пенсия е 7000 лева. Той е карал млековоз, а жена му никога не е работила. Но е отгледала три деца. Затова държавата ѝ дава пенсия. Това е социална политика“, пише Валентин Константинов.

Дали сравнението е напълно коректно, е отделен въпрос. Но то добре илюстрира усещането на много българи, че в държава с тежка демографска криза децата често се споменават като национален приоритет, но рядко се усещат като такъв в семейния бюджет.

И докато политиците спорят за проценти, правила и комисии, някъде между 25 евро месечна помощ за дете и депутатските привилегии остава един неудобен въпрос:

Ако това наистина е стимулът за отглеждане на деца, защо после всички се чудят къде са изчезнали младите семейства?