Някои от съвременните медикаменти с имуносупресивно действие могат да отключат туберкулоза при хора, които имат латентна инфекция. За това предупреждава д-р Веселин Давчев, началник на Отделението по фтизиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. По думите му именно затова е важно да се установят и проследяват хората, които носят латентна туберкулозна инфекция, преди да започнат лечение на други заболявания с препарати, които потискат имунитета.

Д-р Давчев коментира темата пред TrafficNews по време на „Седмицата на отворените врати“ за борба с туберкулозата, която се провежда от 14 до 18 септември в Отделението по фтизиатрия на УМБАЛ „Св. Георги“. Кампанията е част от Националната програма за превенция на туберкулозата в Република България 2026–2030 г. и има за цел ранно откриване както на активни случаи, така и на латентна туберкулозна инфекция.

Кашлица повече от две-три седмици е сигнал за преглед

Всички хора с продължителна белодробна симптоматика – повече от две-три седмици, е добре да се възползват от профилактичните прегледи, съветва специалистът.

Сред оплакванията, които не бива да бъдат подценявани, са продължителната кашлица, отпадналостта, изпотяването и кръвохраченето. По думите му често пациентите седмици наред посещават лекарски кабинети заради подобни симптоми, но в началото не се установява конкретна причина.

„При рентгенографията откриваме някои изменения, които са сходни с развитие на туберкулоза“, обяснява д-р Давчев.

Следват имунологични и микробиологични изследвания, с които се доказва активността на заболяването. Специалистът подчертава, че пациентът не е задължително да бъде бацилоотделител, за да има достатъчно основания за съмнение за туберкулоза.

Особеното при заболяването е, че то невинаги се „чува“ при преглед със слушалка.

„При туберкулозата слагаш слушалката, почти нищо не се чува. Нищо. А това се дължи на една характеристика на самия процес на туберкулоза. Онова, което създава условия за физикална находка, за хрипове и т.н., не е изразено при туберкулоза и затова то не се чува, но се вижда“, казва лекарят.

Това, според него, може да забави назначаването на рентгеново изследване и поставянето на диагнозата.

Има и хора без симптоми

Д-р Давчев посочва, че сред пациентите има и такива, които нямат никакви оплаквания, но въпреки това са с активна туберкулоза.

„Напоследък се срещат две групи пациенти – такива, които нямат никакви оплаквания и имат нормална активност и въпреки това съществуват с туберкулозата. И другата е на крайно запуснати случаи, които идват с много други придружаващи заболявания, с много тежка туберкулоза“, обяснява специалистът.

По думите му заболяването може да бъде открито дори при физически активни хора и спортисти, които не предполагат, че са болни. Причината е в т.нар. патоморфоза на туберкулозата – промяна в клиничната и рентгеновата картина на заболяването.

„В рентгеновата картина прилича на нетуберкулозни заболявания, а клиничната картина е много слабо изразена или наподобява други заболявания“, казва д-р Давчев.

Затова специалистите насърчават както личните лекари, така и самите пациенти да следят за промени в продължителни симптоми. Ако например кашлицата промени характера си и стане по-дразнеща или по-продуктивна, това също е причина човек да потърси медицинска помощ.

Латентната туберкулоза – скрит риск

Един от основните проблеми, върху които специалистите работят през последните години, е латентната туберкулозна инфекция. При нея човек няма клинични прояви, но в организма му съществува потенциал инфекцията да се активира.Този риск става особено важен при хора, които започват лечение със съвременни медикаменти с имуносупресивно действие.

„Този потенциал става особено голям в наше време, когато започват да се прилагат съвременни средства за лечение с имуносупресивно действие. И тогава на фона на латентната може да се отключи заболяването“, посочва д-р Давчев. Затова в Отделението по фтизиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ работят по създаването и поддържането на регистър на хората с латентна туберкулоза.

„Такъв контингент с латентен фон не трябва да получава веднага лечение за друго заболяване, което снижава имунитета и бързо ще доведе до туберкулоза“, обяснява специалистът. По думите му именно затова е важно тези пациенти да бъдат насочвани към специализираните кабинети, където могат да бъдат проследявани.

Кои са рисковите групи?

Сред основните рискови фактори д-р Давчев посочва близък контакт с болен от туберкулоза, прекарана туберкулоза, ХИВ/СПИН и лечение със съвременни биологични препарати.

„За част от тези съвременни биологични препарати се знае, че подпомагат развитието на туберкулоза или променят имунитета. Това касае голям брой заболявания в гастроентерологията, ревматологията и кожните болести“, казва той.

Сред рисковите групи са още трансплантирани пациенти, хора с диабет, както и хора с наркотична и алкохолна зависимост.

Специалистът подчертава, че при хора, които са били в близък контакт с болен от туберкулоза, изследването за латентна инфекция също е особено важно.

„Почти половината от съобщаваните случаи“ по време на кампаниите са без симптоми

По време на „Седмицата на отворените врати“ в Пловдив специалистите откриват и хора без симптоми. На въпрос дали са установявали такива случаи по време на предишни кампании, д-р Давчев отговаря: „Естествено, почти половината от съобщаваните случаи“.

При някои пациенти обаче резултатите от изследванията могат да бъдат нееднозначни. Например пробата Манту може да е направена твърде скоро след контакт с болен, преди организмът да е успял да изгради необходимия имунен отговор. В такива случаи изследването може да се наложи да бъде повторено.

Туберкулозата остава реална опасност

Въпреки значителния спад на заболеваемостта, туберкулозата продължава да бъде сериозно предизвикателство, смята д-р Давчев.

„Занимавам се с туберкулоза от 40 години. Туберкулозният микобактерий съществува от 9 милиона години на Земята и от над 2,5 милиона години взаимодейства с човешкия геном. Той има изключителни възможности за адаптация“, казва специалистът.

По думите му в България има около 1400–1500 болни и около 5000–6000 души с латентна туберкулоза, които трябва да бъдат обхванати с наблюдение и при необходимост лечение.

Той смята, че са необходими нови противотуберкулозни препарати и добра организация на здравеопазването.

„В България ще продължава да има единични препламвания и огнища“, прогнозира специалистът.

По думите му заболяването може да се прояви много години след първоначалното заразяване. „Човек може да се зарази в кърмаческа възраст и да заболее на 85 години, като през това време фонът на инфекция флуктуира. Необходим е постоянен контрол и средства“, посочва той.

Д-р Давчев обръща внимание и на финансирането на дейностите, свързани с туберкулозата. По думите му средствата за подпомагане на дейността не са актуализирани от 2022 г., което според него влияе и върху интереса на младите лекари към специалността.

„Туберкулозата не е като грипа – при нея процесът тече бавно, с месеци и години. Увеличението на тази лавина е бавно, но и бавно се спира“, казва специалистът.

Въпреки всичко той подчертава, че туберкулозата е лечима.

„Много важно е да кажем, че туберкулозата е напълно лечима, така че хората не трябва да се притесняват“, категоричен е д-р Давчев.