Когато едно дете или семейство попадне в трудна ситуация, решението рядко зависи само от една институция. Необходими са координирани действия на социални работници, учители, образователни медиатори и други специалисти, които да познават не само собствените си отговорности, но и възможностите на останалите. Именно към изграждането на такъв модел е насочен проектът „Укрепване на социалната работа и капацитета на заетите в социалния сектор“, чийто опит и резултати бяха представени на заключителна конференция днес в Пловдив.

Инициативата се изпълнява от Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца към Нов български университет с подкрепата на УНИЦЕФ и в партньорство със Столична община, общините Пловдив и Казанлък. В рамките на проекта е пилотирана и адаптирана към българския контекст обучителна програма за развитие на професионалните компетентности в социалната работа, последвана от продължителен процес на супервизия.

За Пловдив особено важен резултат е сътрудничеството между специалисти от различни сектори и населени места. Защото децата и семействата, които имат нужда от подкрепа, не се ограничават в административните граници на една община, а често се налага институциите да работят заедно по сложни случаи.

„Децата и семействата не са в границите на тази община. Те са във всяко едно населено място. Те са при вас, идват при нас“, подчерта Веселина Ботева, директор на дирекция „Социална политика“ към Община Пловдив.

По думите ѝ проектът е показал колко е важно социалните и образователните системи да не работят изолирано, а да имат общ подход, ясни отговорности и разбирателство за това кой и кога може да се включи в подкрепата на едно дете или семейство.

Шестнадесет супервизионни срещи събраха специалисти от различни сфери

В пловдивския екип са включени представители на социални услуги, училища, образователни медиатори и местни комисии за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. В работата са участвали и специалисти от по-малки общини в региона, сред които Съединение, Садово, Асеновград и други населени места.

По данни, представени на конференцията, в Пловдив са проведени 16 супервизионни сесии, в които специалистите са имали възможност да обсъждат реални професионални казуси, да чуят различни гледни точки и да търсят възможни решения заедно.

Недка Петрова, директор на Комплекса за социални услуги за деца и семейства – Пловдив, обясни, че една от най-ценните страни на процеса е била възможността участниците да разберат по-добре работата на останалите институции. В някои от срещите колеги се включвали дори докато придружавали деца или се връщали от спешни сигнали.

Това позволило да се обсъждат не само конкретни професионални затруднения, но и начините за взаимодействие между различните системи. Представителите на местните комисии например получили възможност да се запознаят по-добре с работата на социалните услуги, а социалните специалисти – да чуят гледната точка на колегите си от други институции.

„Най-голямата ни цел е да осигурим превантивна грижа на децата и семействата по места, преди те да се нуждаят от високоспециализирани резидентни грижи, които предоставя голямата община като Пловдив“, посочи Петрова.

Според нея подкрепата в по-малките населени места може да помогне за по-ранното разпознаване на проблемите и за намирането на решения, преди ситуацията да се усложни и да се наложи семейството да търси по-интензивна специализирана помощ.

Супервизията не е контрол, а пространство за подкрепа

Един от основните изводи от проекта е необходимостта специалистите да имат възможност не само да надграждат знанията си, но и да осмислят професионалните ситуации, с които се сблъскват ежедневно.

Недка Петрова обърна внимание, че супервизията понякога погрешно се възприема като проверка или допълнително обучение. В действителност тя дава пространство за рефлексия – за разглеждане на даден случай от различни позиции, за формулиране на въпроси и за търсене на възможни решения, без някой да налага готов отговор.

Този подход е особено важен при тежки и емоционално натоварващи случаи. В рамките на срещите са обсъждани ситуации, свързани със загуба на дете, семейни трудности и сложни етични дилеми. Те показали, че специалистите се нуждаят не само от професионални знания, но и от подкрепа за собствените си преживявания.

„Хората в социалната сфера имат огромна нужда да се погрижим за техните лични преживявания“, посочи Петрова. Тя отбеляза, че специалистите ежедневно трябва да запазват устойчивост и да подкрепят хора в тежки ситуации, но самите те невинаги получават достатъчно пространство, в което да осмислят преживяното.

Супервизионният процес е помогнал на участниците да поставят по-ясни професионални граници, да формулират проблемите си и да търсят обратна връзка от колеги с различен опит. Според екипа на проекта това е съществена предпоставка за по-уверена и отговорна работа с деца и семейства.

Обучението трябва да продължи и след края на проекта

В Пловдив в обучителната програма са участвали 26 специалисти. В рамките на проекта са били включени професионалисти с различен опит и от различни институции, а програмата е съчетавала теория, практически упражнения, работа по казуси, групови дискусии и симулации.

Според представените резултати участниците са оценили високо възможността да работят по реални случаи, да обменят опит и да обсъждат ситуации, които в ежедневната практика често са източник на напрежение. Сред отчетените ползи са по-голяма увереност, по-добра комуникация и готовност за търсене на помощ и подкрепа.

В същото време проектът е откроил и предизвикателства – натовареното ежедневие на специалистите, трудностите при отделянето на време за обучение, различното ниво на подготовка и необходимостта част от материалите да бъдат допълнително адаптирани към българската практика.

Един от важните изводи е, че обучението и супервизията имат по-голям ефект, когато не се провеждат еднократно, а са част от продължителен процес, подкрепен от професионална общност. Екипът работи и по формулирането на минимални изисквания за национални стандарти за практическо обучение и професионална супервизия.

Участниците също заявиха желание срещите да продължат и след приключването на проекта. По думите на Недка Петрова създадената общност е дала възможност на специалистите да обсъждат конкретни проблеми и да получават подкрепа в реално време.

Инвестицията в специалистите е инвестиция в децата

По време на заключителната конференция от Нов български университет бе връчен сертификат на Община Пловдив, получен от заместник-кмета с ресор „Спорт, младежки дейности и социална политика“ Николай Бухалов.

Той благодари за включването на общината в проекта и подчерта ролята на специалистите, които работят в социалната сфера. По думите му техният опит и отдаденост са от съществено значение за качеството на предоставяните услуги.

От екипа на проекта акцентираха и върху връзката между практиката и подготовката на бъдещите социални работници. Сред участниците в заключителната среща бяха и студенти от специалност „Социални дейности“, които в бъдеще ще могат да използват натрупания опит и разработените обучителни материали