Живеем в трудно време, в трудна година. Наистина и преди хората редовно се оплакваха от силен стрес заради динамиката на работния ден, конкуренцията, стремежа към по-добро благосъстояние и към пълноценен личен живот. Но какво да кажем днес? С появата на Ковид-19, мерките за карантиниране, социалната дистанция, затварянето на икономиката и натиска върху здравната система, стресът придоби още по-сериозни измерения.

Как работи стресът

По дефиниция стресът може да се разглежда като баланс между изискванията от заобикалящата ни среда (стресори) и индивидуалните способности (буфери) за справяне с тези изисквания. При наличие на тежък стресор и неадекватни способности за справяне, нивото на стрес ще бъде високо. Обратно, когато буферите са по-силни от стресора, то нивото на стрес ще бъде ниско. Според този модел има два начина за редуциране на стреса: намаляване на външните стресори и повишаване на способностите за справяне с него.  

През 40-те години на миналия век Ханс Селие описва реакциите на стрес. Началният стадий е „сигнал за тревога”. Сърдечната честота и кръвното налягане се повишават. Следващият стадий е „съпротивата”, в който се отделя повече адреналин и се намалява продукцията на някои хормони. Ако стресорът не е голям, тялото се възвръща почти до нормалното си функциониране. Третият стадий е „изтощение”, в който при продължаващ стрес тялото губи съпротивителните си сили.

Отражение върху здравето

Стресът намалява способността на имунната система да се бори с бактериите и вирусите, които окупират тялото ни. При стрес производството на лимфоцити намалява и за тялото е по-трудно да се справи с болестта. В резултат на стреса кръвоснабдяването в засегнатите части на тялото намалява. Така кръвта стига по-трудно до поразените места и лимфоцитите не могат да си свършат работата. Хроничният стрес води и до повишена съсирваемост на кръвта и има преки последици върху сърдечносъдовата система. Той играе роля и за възникването и поддържането на заболявания и на други системи като храносмилателната. При стрес се наблюдават емоционални прояви като тревожност, депресия, гняв, избухливост и вътрешно напрежение. Налице са и поведенчески промени: на апетита, съня, нарушения в концентрацията, лесно забравяне.

Стрес под знака на Ковид-19

Разбира се, под натиска на пандемията на първо място е засилената тревога за здравето – на семейството, близките, колегите. Но не е само тревогата за здравето. Много хора изпитват стрес заради загуба на работа, провал на проекти и усещане за несигурно бъдеще. Никой не се наема да прогнозира кога и как ще излезем от тази криза, а цели сектори може да останат в историята. Третият аспект на стреса при Ковид е социалната изолация – срещите с приятели и колеги са сведени до минимум, а хоум офисът се превръща в правило. С всичко това в живота ни трайно се настанява самотата.

„Наложената физическа дистанция влияе неимоверно върху нашето здраве, тъй като сме социални същества и чувството за принадлежност, близостта и физическото докосване са част от нашите потребности“, посочва психотелесният психотерапевт Кремена Станилова. „Хормонът, който пряко се влияе от повишените стресови хормони и от липсата на физическа близост, е хормонът на привързаността, принадлежността и доверието – окситоцин. Липсата на сигурност плюс постоянното бомбардиране на сетивата ни с информация, която се преживява като заплаха от нашето тяло и мозък,  води до повишаване на основните стресови хормони кортизол и адреналин“, обяснява тя.  

Дехидратация и стрес

Стресът може да причини дехидратация, а дехидратацията – стрес. Това е порочен кръг. Водата транспортира хормони, химически елементи и хранителни вещества до жизненоважни органи в тялото ни и изпращя важни сигнали. Когато не сме добре хидратирани, тялото ни ще изпраща сигнали, които напомнят на симптоми на тревожност: световъртеж, главоболие, мускулна умора, чувство на слабост и повишен сърдечен ритъм.

„Всъщност е вероятно да страдате от по-тежка дехидратация, когато сте под стрес, тъй като пулсът ви се е повишил и дишате по-тежко и така че губите течности“, казва Рене Мелтън, нутриционист в Sensei[4].

Хидратацията руши порочния кръг на стреса

Връзката между водата и намаляването на стреса е добре документирана. Всички наши органи, включително мозъкът ни, се нуждаят от вода, за да функционират правилно. „Проучванията показват, че дехидратацията само с половин литър може да повиши нивата на кортизол“, казва Аманда Карлсън, нутриционост. „Кортизолът е един от хормоните на стреса. Добрата хидратация може да поддържа нивата на стреса ниски. Когато не давате на тялото си течностите, от които то се нуждае, го поставяте под стрес и то ще реагира на това “, казва Карлсън.

И все пак за разлика от други състояния дехидратацията е напълно предотвратима. Ето един изпитан метод на хидратация против стрес, който препоръчва Кремена Станилова: „Осъзнато (без да вършим други дейности) пиене на 7-8 чаши вода през деня. Водата не само извежда токсините от тялото, но подпомага правилния обмен на хранителни вещества, пренасянето на кислород до клетките, както и транспорта на хормоните и ензимите. Така приемът на вода въздейства и върху нашата психика, като  подобрява настроението, ободрява и възвръща енергията. Препоръчително е да пием вода в седнало положение, което е гаранция за сваляне на нивата на кортизола.“

Водата: доказани ползи

• Водата помага за предотвратяването на състояния на депресия: чрез хидратацията тялото по естествен начин попълва запасите си от невротрансмитера серотонин.
• Помага за предотвратяването и облекчаването на нарушенията на съня: хидратацията е необходима за производството на естествения регулатор на съня мелатонин.
• Помага при липсата на енергия: водата генерира електрическа и магнитна енергия във всяка клетка на тялото, като осигурява естествен прилив на енергия.
• Помага за предотвратяване на дефицит на внимание: добре хидратираният мозък непрекъснато се зарежда с енергия и функционира по-добре.
• Помага в борбата за отслабване: освен правилният хранителен режим и физическата активност, водата играе жизненоважна роля за намаляване на телесното тегло.