Рядка фотография и нейна "редакция" в цвят показват планирането и изграждането на Градската градина на Пловдив. Снимката е от архива на групата "Ретро Пловдив" и "Пловдивъ оживява в цвят"  на фотографа - колекционер Пламен Кочев. Графичният дизайнер често "съживява" снимки от  емблематични места на града. 

Ето какво разказва той: 

Показвам рядка фотография от 1878 г. от северния склон на Сахата, която е документирала първите планомерни засаждения в бъдещата Градска градина на Пловдив.
Има спорове дали не са я наричали и Дондукова. А дали не са я знаели тогава първо като Дондукова градина преди да я определят за Градска? Защото градска тя е наречена едва когато в западния ѝ край издигат сградата на Общинската служба (днес в нея се помещава Природонаучния музей).

Градината е планирана и оформена (според надписа на тази снимка от 1878 г.) от някой си щабс-капитан Илински.
Оригиналния надпис на снимката е "Сад распланирован и устроен штабс-капитаном 31-й артиллерийской бригады Н.Ф. Ильинским".
На снимката е показан района на гробището към Ташкюпрю джамия (тази най-вляво), наричано от местните Орта мезар. Мястото е заравнено и е оформено като парк с алеи за разходка. Има възвишения за цветни композиции и оформен с пергола над входната алея главен вход откъм улицата остреща (днес там минава булевард "Шести септември").

Тук е бил еврейският квартал на града. Според арх. Христо Пеев, къщата при главния вход, една от най-представителните, е на Персиядо Коен. По-наляво и назад към реката, другата голяма къща, е на Елиезер Калев. Там днес е и еврейската синагога. Минарето в центъра на кадъра е на джамията на Хаджи Йомер. Днес на това място е градинката с бензиностанция зад четвъртък пазара.
Друго по снимката не знам, освен че минаретата на преден план са на Аладжа месджид (най-близката вдясно), а другата е на джамия, на мястото на която днес е сградата на Енергото на ул. "Христо Данов".

По това време в града е имало руско управление. След смъртта на княз Владимир Черкаски е назначен за императорски комисар в България княз Дондуков-Корсáков. Той е ръководител на Временното руско управление, което трябвало да организира изграждането на държавата Княжество България. Нека не забравяме, че преди решението на Берлинския договор за разделяне на българското землище, най-голям град в нашите земи е бил Пловдив. Не знам доколко може да смятаме, че за кратък период от време той е бил негласна "столица" на българите, но все пак не е толкова странно първият градски парк да бъде наречен на върховния управител по това време.
Още повече, че това е направено с първата градина в София.

Според твърдения на специалисти, няма намерени документи, които да указват името на този парк като Дондукова градина, но това само не доказва изрично това предположение. От друга страна руското управление е било силно намалено като срок след Берлинския договор и може да не е имало време да се отбележи това име в документ.

Идея на местната власт е градината, която преди две години бе изцяло облагородена, да носи името на Патриарха на българската литература Иван Вазов.