Психолог: Когато децата губят личната си отговорност, те започват да действат като глутница
Бруталното убийство на 37-годишен мъж от Кричим, извършено на Младежкия хълм в Пловдив от група тийнейджъри, разтърси из основи обществото ни и извади на повърхността плашещи въпроси за детската престъпност, безразличието на околните и психологическия разпад на ценностите. По данни на полицията бруталното насилие е продължило повече от час, а целият побой е бил заснет на мобилните телефони на извършителите, най-малкият от които е едва на 14 години.
Как се стига до подобно озверяване и какво кара деца да се превърнат в палачи? TrafficNews разговаря с д-р Лазар Атмаджов – психолог и преподавател в пловдивска гимназия, който анализира дълбоките психологически и социални дефицити зад тази трагедия.
Планиран лов, а не импулсивно решение
Според д-р Атмаджов жестоката среща на Младежкия хълм не е случаен инцидент или под въздействието на някакъв моментен импулс. Динамиката на събитията подсказва за предварителна подготовка, обмисляне и планиране във времето.
„За да се срещнат група младежи и да се срещне и този мъж на това място предполага че някъде назад във времето е имало планиране, имало някаква мисъл. Тоест цялата динамика най-вероятно е била така добре планирана как да бъде реализирана“, каза той.
Разследването разкрива и рязка промяна в версиите за мотивите на извършителите. Първоначално лансираната хомофобска версия впоследствие се преобръща на 180 градуса в педофилска. Независимо от това каква е истината обаче, жертвата е била предварително набелязана, примамена и превърната в мишена.
„Със сигурност е имало планиране, имало е напасване как да бъде, как да се реализира, кой да го направи, как да се примами този човек. Тук не можем да говорим за случайна среща, защото явно тези младежи са имали някаква предистория за покойния човек. Така че той по-скоро е бил цел“.
Силата на глутницата
Възрастта на извършителите – някои от които са едва 14-годишни деца – повдига въпроса дали все още съществува ясна граница между детството и ролята на палача. Д-р Атмаджов подчерта, че при по-ниската възраст психическата структура е различна и подрастващите са изключително уязвими на групово влияние, страх и конформизъм.
„Границата е много размито понятие, тъй като чисто психическата структура при 14-годишни е различна от тази примерно при 16-17-годишни. Тук по-скоро можем да вземем предвид при по-ниската календарна възраст е нивото на вменяване, тоест как другите ти въздействат, за да предприемеш ти нещо, отколкото да говорим за на теб да ти хрумне как да го направим. Тоест тук аз по-скоро съм склонен да разсъждавам в посоката на влияние от по-големите, което влияние обикновено в групов формат означава или че ме е страх те да не се обърнат срещу мен или така наречения конформизъм. Правя каквото трябва, пък да става каквото ще“.
Когато децата действат в група, те губят личната си отговорност и започват да функционират като глутница. Психологът обяснява това с опасния феномен на споделената вина, при който никой не се чувства лично отговорен за стореното.
„Това не позволява на конкретното дете да бъде а отговорно и виновно, виновна е групата. Тоест разпределената отговорност е ничия отговорност“.
Поединично никое от тези деца вероятно не би предприело подобно насилие спрямо този човек. Заснемането на побоя с телефони също е част от тази перверзна групова динамика, демонстрираща липса на срам и търсене на публичност, вместо страх от закона.
Ефектът на наблюдателя и бездушното общество
Трагедията се разиграва в парк, където виковете на жертвата са били чути от преминаващи хора, но никой не се е намесил или сигнализирал на полицията. За д-р Атмаджов това е ясен знак за сериозен принос на самото общество към извършването на подобни брутални деяния.
„Обществото е допринесло изключително висока степен, за да се реализира подобно нещо, защото всъщност са се чували реално викове наоколо, хора в в парка са ги чули, но не са реагирали, защото са мислили, че е просто просто някаква такава тийнейджърска свада и по никакъв начин нито са се намесили да видят какво става, нито са подавали сигнал, нито са реагирали по някакъв начин“.
Това поведение е класически пример за т.нар. „ефект на наблюдателя“, при който хората съзнателно прехвърлят отговорността на друг, за да се дистанцират от чуждото страдание.
„Tова от една страна е удобният начин да снемем отговорността от себе си като ние дори и да станем преки свидетели на нещо, разчитаме, че някой друг ще вземе отношение, за да го възпрепятства. Tова е ефектът на наблюдателя. Тоест, ако ти си наблюдател и се направиш на приятно разсеян минувач, това снема отговорността от теб, което в случая има някаква защитна роля, но да, като цяло обществото е доста бездушно по отношение страданието на другите и което пък показва, че пък е и толерантно към такива прояви.“
Тази безразличност и липса на емпатия се съчетават с критично ниска толерантност в реалния живот и дори парадоксално задоволство от чуждото нещастие. Хората често изпитват морално задоволство, че някой друг страда, защото това им дава измамно усещане за превъзходство и дистанция от проблемите.
Дехуманизацията: Убийство в името на „морала“
Един от най-опасните психологически механизми, улесняващи подобни жестокости, е дехуманизацията. Когато жертвата спре да се разглежда като човешко същество и личност, а се сведе до стереотип, извършването на насилие става психологически по-лесно и очаквано.
„Много по-очаквано е да се извърши престъпление, когато е налице така наречената дедехуманизация. Което означава ние не разглеждаме човека като личност, а като стереотип. Тоест, той е гей. Той не е личност. Той е група, която трябва и заслужава да бъде аа укорявана. И когато е налице тази дехманизация много по-лесно и много по-очаквано е човек да извърши нещо, което е нередно. Тоест аз не убивам лицето хикс, аз убивам един педофил или гей“.
Тази нагласа се подхранва допълнително от фигури в социалните мрежи като Ален Симеонов (известен като „ловецът на педофили“). Макар той да отрича извършителите да са част от неговата организация, примерът, който дава публично, се превръща в подстрекателство за младежи с все още неформирана морална, етична и правна основа.
„Самият факт, че се позволява такава популяризация е показателна. В обществото се говори и се знае за въпросното лице, с каква дейност се занимава и не са предприети мерки. Това си е по свой си начин подстрекателство към другите, които все още нямат формирана правна култура, нямат формирана морална и етична основа и е много лесно човек да се подведе, защото в очите на тези подрастващи хора, той е един герой, който чисти злото, без да сме сигурни как точно е квалифицирана думата зло“.
Този феномен води до опасно разделение в обществото, където част от хората оправдават насилието с коментари от рода на „един педофил по-малко“. По този начин децата стигат до абсурдното и страшно убеждение, че извършват морално деяние, превръщайки жестокостта в правило.
„За мен най-важното в тоя случай не е толкова въпросът кой е бил убит, а как група непълнолетни деца достигат до убеждението, че могат да унижават, да снимат и да убиват в името на морала. Тоест ние чистим света от лоши хора. А постъпката ти по изчистване каква е?“ – пита д-р Атмаджов.
Провалът на семейството и неефективната образователна система
Д-р Атмаджов посочва четири основни фактора за подобно озверяване сред младежите: липсата на образцов семеен модел, податливостта на възрастта с цел вписване в групи, онлайн средата, която разгръща „животинските биологични потенциали“, и твърде гъвкавите закони, които не налагат реално наказание.
Семейството вече не успява да изгради ценностна система и да възпита личности, превръщайки се често в чисто биологичен съюз, лишен от емоционална зрялост, любов и отговорност.
„Семейството вече не е функционално грамотно, образцово и достойно да възпитава, да образова и да обучава личности. То изгражда хора, които обаче не можем да наречем личности. Тоест разликата между хора и личност е, че едното е биологичен продукт, което има тяло и няколко вида системи... докато другото има ценностна система, която ръководи или възпира неговото поведение и второ, има яснотата какво това поведение би причинило на другия“.
Освен това много деца ежедневно стават свидетели на език на омразата у дома или на агресивни модели на поведение от страна на родителите си, което разрушава усещането за толерантност още в зародиш.
Училището и държавните институции също се провалят. Настоящите закони за непълнолетни са остарели (създадени през 50-60-те години на миналия век) и разчитат на неефективни „корекционно-възпитателни мерки“. Превенцията в училищата пък е сведена до формални презентации и проекти за усвояване на средства, вместо реална и дългосрочна интервенция по теми табу като агресията, тормоза и сексуалността.
Към какво вървим?
Ако липсата на здрави морални основи и бездействието на институциите продължат, д-р Атмаджов предупреждава за трайна деградация на следващите поколения.
„Ще сме свидетели на засилване на подобни случаи, защото поколението, което създава деца, няма да е по-емоционално грамотно, а те ще са примати. И го казвам с цялата отговорност на думата примати. Ние просто ще бъдем биологични единици, които се възпроизвеждат и колят“.
Психологът настоява за радикална промяна: въвеждане на строги стандарти за работа с младежите, търсене на истинска отговорност от родителите (които често се превръщат в сляп щит за децата си) и сурово прилагане на закона. Без тези стъпки „играта на палачи“ рискува да се превърне в ежедневие, оправдавано с изкривено чувство за морал.
Реакции от Кричим: Не омаловажавайте жестокото убийство на Георги Кузев с оправдания
