За поредна година резултатите не са добри. Имаме спад и в двете области - и в математиката, и в областта на четенето. В българския образователен модел такъв, какъвто е, в момента имаме проблем. Това заяви на брифинг министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев.

В Министерството на образованието и науката (МОН) бяха представени резултатите от участието на България в Програмата за международно оценяване на учениците - PISA 2025, изводите и следващите стъпки. Тестът измерва функционалната грамотност на 15-годишните ученици. 

Просветният министър отбеляза, че не искат да припишат тези слаби резултати на предишните управления.

"Това е обща отговорност", каза Вълчев и подчерта, че трябва да започнем да говорим открито и честно за проблемите, които са се натрупали.

По думите му резултатите показват, че продължава да се задълбочава образователното неравенство в България. Той посочи, че има проблем с елементарната грамотност. 

През следващите месеци ще бъдат предложени серия от мерки, съобщи образователният министър, като уточни, че те ще бъдат обсъдени, за да се намерят най-точните и най-верните. 

Вълчев категорично се обяви за промяна на принципа "парите следват ученика", като напомни, че срещу това се обяви и премиерът Румен Радев. Като друг сериозен проблем министърът посочи невладеенето на български език.

"Училището каквото и да направи, ако детето не владее български език, то няма как да бъде обучавано по нормален начин", каза той.

Друг проблем според него са крайно либералните възгледи, навлезли в българските училища. 

Просветният министър заяви, че учителят трябва да се чувства защитен и да може да работи спокойно, да се отчитат обективно неговите резултати. Трябва "да върнем фокуса върху ученика", добави той и акцентира върху единен подход при оценяването, така че да се отчитат както слабите, така и силните страни на ученика. Обогатяване на предлагането на извънкласните дейности, също са сред мерките. 

Сред останалите мерки, които МОН планира, са по-голяма защита на статута на учителите, по-обективно отчитане на резултатите от труда им, единен подход при оценяването и ранното диагностициране на профила на ученика, обогатяване на извънкласните форми, подобряване на материалната база и възстановяване на връзката между семейството и училището.

"Децата имат нужда от учители, които са вдъхновяващи и които да грабват вниманието", каза още министърът. По думите му реформите в образованието не могат да дадат резултат изведнъж, а системата трябва непрекъснато да бъде наблюдавана и коригирана според промените в обществото.

Вълчев обърна внимание и на необходимостта от промяна на учебните програми. 

Резултатите 

Резултатите са по-слаби спрямо 2022 г. - по четене страната ни има 387 точки при 404 преди три години, по математика 405 точки, а преди при 417, а по природни науки остава на 421 точки. Около 42% от учениците покриват поне базовото ниво 2 по четене (при средно 69% за ОИСР), 43% по математика и 53% по природни науки. Едва 1% от българските 15-годишни достигат най-високите нива по четене – най-слабият ни резултат откакто участваме в изследването.