България има нужда не просто от смяна на политическите лица, а от промяна в начина, по който държавата се отнася към своите граждани. По-малко зависимости, повече лична отговорност, силни местни общности и национален идеал, който да обединява обществото отвъд поредния политически мандат. Това са част от основните послания на независимия кандидат за президент Ивайло Симеонов в края на предизборната кампания.

Той заедно с кандидата за вицепрезидент проф. Косьо Стойчев през кампанията ясно заявиха  десните си убеждения, отношението си към християнските ценности и българските традиции, както и разбирането си, че държавата трябва да създава възможности за хората, вместо да ги поставя в постоянна зависимост от себе си.

Симеонов обясни и защо е решил да напусне местната власт, ако бъде избран за държавен глава. Според него управленският опит, натрупан през трите му мандата като кмет, е показал, че гражданите не трябва непрекъснато да чакат някой друг да реши проблемите им.

Той поставя  акцент върху отговорността за поетите ангажименти и необходимостта институциите да бъдат оценявани според конкретните резултати от тяхната работа.

Според него в основата на дясната политика стои не отказът от подкрепа за хората, а създаването на условия те да бъдат самостоятелни, да се развиват чрез труда си и да не зависят непрекъснато от решенията на държавата.

Националният идеал – България като държава на духа и културата

Една от водещите теми в кампанията на Симеонов и проф. Стойчев е необходимостта България да формулира дългосрочен национален идеал.

Според кандидата за президент през последните 35 години българското общество многократно се е обединявало срещу определени политически личности и модели, но рядко около обща градивна цел.

Той смята, че присъединяването към Европейския съюз, Шенген и еврозоната са важни стратегически постижения, но не могат да заменят представата за това каква държава искаме да изградим през следващите десетилетия.

Симеонов даде исторически примери с духовния и културния подем при цар Борис I и цар Симеон, както и с националния възход след Освобождението, когато общата цел е обединявала българите.

Според него съвременният национален идеал не трябва да бъде спускан от политическите лидери, а да се формира чрез обществен разговор.

Проф. Косьо Стойчев развива тази идея с предложение за национална визия с хоризонт от 50 до 100 години. Тя трябва да съчетава българската духовност, културното наследство и националните традиции с развитието на технологиите, модерното образование и високото качество на живот.

Кандидатът за президент защитава необходимостта децата да познават религиозните традиции, изградили историята и културата на страната, но същевременно подчертава, че никой не трябва да определя вместо родителите и децата в какво да вярват.

Той коментира и решението си като кмет да ограничи организираното празнуване на Хелоуин в общинските образователни и културни институции, като обясни, че не става дума за забрана хората да отбелязват празника в личния си живот.

Според Симеонов публичните институции трябва да поставят по-силен акцент върху Деня на народните будители и личностите, съхранили българския език и култура.

В същото време той заявява, че като държавен глава би носил отговорност за правата и свободите на всички български граждани, независимо от религиозните им убеждения.

Финансова децентрализация – държавата да даде повече свобода на регионите

Вторият голям акцент в кампанията на Ивайло Симеонов е свързан с промяната в отношенията между централната и местната власт.

Като кмет на община Елин Пелин от 2015 година той поставя въпроса за финансовата самостоятелност на общините и възможността те да развиват собствена икономическа и социална политика, без да зависят в толкова голяма степен от решенията на правителството.

Според него сегашният модел поставя местните администрации в ситуация постоянно да търсят държавни субсидии, въпреки че на тяхна територия гражданите и предприятията създават икономическа стойност и плащат данъци.

Сред основните предложения на Симеонов е част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък да остават в общините, където се осъществява икономическата дейност.

Така местните власти биха получили по-предвидим финансов ресурс за развитие на инфраструктурата, образованието, социалните услуги и подкрепата за младите семейства.

В предишните си публични изяви Симеонов отправи остра критика към прекомерната централизация, определяйки София като „йерархичен феодален център“, който преразпределя публичните средства и ограничава самостоятелността на регионите.

Неговото предупреждение е, че ако тази тенденция продължи, България рискува да се превърне в държава с няколко големи икономически центъра и все по-обезлюдени периферни райони.

Проф. Косьо Стойчев допълва концепцията с идеи за административно-териториална реформа, която да отчита различната икономическа жизнеспособност на общините и да създаде условия за по-самостоятелно местно управление.

Темата има пряко отношение и към големите градове като Пловдив, където районните кметове управляват значителни по население територии, но не разполагат със самостоятелни бюджети в пълния смисъл на понятието.

Симеонов свърза местното развитие и с демографските проблеми. Той посочи, че финансовите стимули за раждаемост, включително подкрепата до 10 000 евро за трето и следващо дете в Елин Пелин, са само част от необходимите мерки.

Според него младите семейства се нуждаят най-вече от сигурност, работни места, детски градини, училища, здравни услуги и реална перспектива да останат да живеят там, където са избрали да създадат своя дом.

Тази философия обединява и икономическите му позиции – държавата да осигурява условия и възможности, вместо да превръща гражданите в постоянно зависими от нейната подкрепа.

Ивайло Симеонов: Ако не променим модела, България ще остане с два-три живи града

Президентът трябва да носи отговорност, а не да се оправдава с Конституцията

Симеонов коментира и един от основните въпроси към кандидатите за държавен глава – как могат да реализират политическите си идеи при ограничените правомощия на президентската институция.

Той заяви, че няма намерение да настоява за разширяване на президентската власт, а за по-ефективно използване на съществуващите конституционни механизми.

„Не искам повече власт за президента. Искам повече резултати от властта, която вече има“, заявява Симеонов.

По думите му президентът разполага с инструменти за влияние чрез кадрови назначения, участие в процесите по националната сигурност, публични позиции и възможността да поставя важни обществени проблеми на дневен ред.

Кандидатът за президент настоява, че ограничените правомощия не могат да бъдат оправдание за институционално бездействие. Той поставя и въпроса за личната отговорност на държавния глава за хората, които назначава на висши публични длъжности.

Наред с това Симеонов предлага президентството да остане достъпно за гражданите и да бъде оценявано според публично заявените ангажименти и изпълнението им.

Подобна роля той предвижда и при поставянето на дългосрочни национални въпроси, включително финансовата децентрализация и демографската политика. Реализирането им изисква решения на Народното събрание и правителството, но президентската институция може да инициира разговори и да търси съгласие между различните политически сили.

На финала на кампанията – въпросът за отговорността

В последните дни преди вота Ивайло Симеонов поставя акцент и върху политическата отговорност за пропуснатото време.

Той предупреждава, че ако страната продължава да отлага необходимите промени и да чака следващото правителство или следващия бюджет, последствията ще се измерват не само с пропуснати икономически възможности, а с изгубени години от живота на хората.

Той прави препратка към лозунга от началото на демократичните промени „45 години стигат“, като поставя въпроса дали след още едно десетилетие следващото поколение няма да отправя същите упреци към държавата.

Така в края на кампанията независимата кандидатпрезидентска двойка Ивайло Симеонов и проф. Косьо Стойчев очертава два свързани приоритета – дългосрочна национална визия, основана на българската идентичност и култура, и промяна в модела на управление, която да даде повече възможности за развитие на регионите и гражданите.

Остава открит въпросът доколко подобни идеи могат да получат достатъчна политическа подкрепа и да бъдат превърнати в законодателни и управленски решения. Това зависи не само от президентската институция, но и от Народното събрание, правителството и местната власт.

На 25 октомври избирателите ще определят кой ще заеме президентския пост. А въпросите за националния идеал, бъдещето на регионите и отговорността на институциите ще продължат да стоят пред държавата и след приключването на изборите.

Кой е Ивайло Симеонов? От студентски лидер през три мандата кмет до президентската битка

Ивайло Симеонов: Подготвените хора спасяват неподготвената държава – време е това да се промени

Цялото интервю може да видите тук: 

Купуването и продаването на гласове е престъпление!