Фьодор Иванович Шаляпин е руски оперен певец, бас със световна известност. 

Фьодор Шаляпин произхожда от семейство на дребен чиновник и домакиня. Роден е на 13 февруари 1873г. в Казан, Русия. От малък  пее в църковния хор. Там получава първите си музикални уроци. Детството му е бедно и гладно. Баща му го праща да се учи на обущарски занаят, а след няколко класа от основното си образование младежът започва работа като помощник-чиновник.

За тези години по-късно Фьодор Шаляпин казва, че са били най-скучните в живота му. 

Като много млад е хорист в различни опери, но началото на бляскавите му успехи слага Дмитрий Усатов, бивш тенор на Болшой театър. Той покровителства бедния младеж и му дава безплатни уроци, докато Шаляпин пее в местната опера на Тбилиси.

От 1899г. Шаляпин пее в Болшой и Мариински театър. Като солист обикаля Европа, пее дори на оперната сцена на Метрополитън в Ню Йорк.

След смяната на правителството новата власт го назначава за директор на Мариинския театър и го прави Народен артист. Още при първото си чуждестранно турне обаче през 1922г. Шаляпин емигрира със семейството си в Париж.

 Шаляпин изпълнява виртуозно романсите на Глинка, Шуман, Шуберт, както и руски народни песни. Но най-големите успехи му носят образите на Иван Сусанин, Борис Годунов, Иван Грозни и Филип  от опери на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков и Верди.

В автобиографичната си книга разкрива и своята чисто човешка страна – на гуляйджия и скандалджия, но и на галантен ухажор, винаги заобиколен от много дами.

Свободата да пееш и да обичаш – такава свобода Шаляпин има. Но в писмо до свой близък споделя, че е самотен. А това е не само от носталгия по родината, а и от неудовлетвореност в интимния живот.

Първата жена на Шаляпин е Йола Торнаги, с нея имат 6 деца, едното от които почива. Без да разтрогне брака си, той живее с Мария Валентиновна, която му ражда 3 дъщери. С новото си семейство заживява в Париж.

Известно е, че Шаляпин има кратка, но страстна връзка с оперната певица Илка Попова. Дори й подарява старинен пръстен, за успех и щастие.

Двамата са заедно до заболяването на Шаляпин през 1934г. Той умира от злокачествена анемия същата година.

Основни партии на Шаляпин:

Сусанин („Иван Сусанин“ от Михаил Глинка);

Борис Годунов, Варлаам и Доситей („Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Модест Мусоргски);

Иван Грозни и Салиери („Псковитянка“ и „Моцарт и Салиери“ от Николай Римски-Корсаков);

Фарлаф („Руслан и Людмила“ от Глинка);

Демон („Демон“ от Антон Рубинщайн);

Алеко („Алеко“ от Рахманинов);

Владимир Галицки, Кончак („Княз Игор“ от Александър Бородин);

Мефистофел („Мефистофел“ от Ариго Бойто, „Фауст“ от Шарл Гуно);

Филип II („Дон Карлос“ от Джузепе Верди) и др.

Фьодор Шаляпин се изявява и като оперен режисьор – поставя „Дон Кихот“ от Жул Масне, „Хованщина“ от Мусоргски. Снима се и в киното – „Дъщеря на Псков“, „Дон Кихот“.

Фьодор Шаляпин е талантлив творец и в други области на изкуството. Създава скулптури, живопис, графика, притежава и литературна дарба.

Отличия и награди

Удостоверение за командор на Почетния легион

1902 – Орден на Златната звезда III степен (Бухарски емират)

1907 – златен кръст на Пруския орел

1908 – кавалер на офицерско звание

1910 – Солист на Негово Величество Руския император

1912 – Солист на Негово Величество италианския крал

1913 – Солист на Негово Величество английския крал

1914 – английски орден за особени заслуги в областта на изкуството

1914 – Орден Свети Станислав III степен (Русия)

1916 – офицерско звание

1918 – Народен артист на Републиката

1925 – командор на Ордена на Почетния легион (Франция)