Мъждрянът (Fraxinus ornus) е листопадно дърво от семейство Маслинови (Oleaceae). На височина може да достигне до 20 m, но нерядко расте и като храст. Кората е жълтеникавокафява или сива, а младите клонки са голи, жълтеникавосиви, с пъпки, покрити с власинки. Корените са добре развити и дълбоки, типични за дървесен вид. Листата са срещуположни, нечифтоперести, съставени от няколко елиптични, заострени листчета. Цветовете са дребни, бели, ароматни, събрани в разклонени съцветия, разцъфтяват през месеците април и май, едновременно с разлистването.

В България мъждрянът се среща из храсталаци, по сухи каменисти места в предпланинския и планинския пояс из цялата страна. В Европа расте предимно в Средиземноморието и Южна-Централна Европа, на север до Южна Чехия и Североизточна Румъния.

Действие и приложение

Основното лечебно действие на мъждряна се дължи на хидроксикумарините ескулин и ескулетин. Тези съединения имат широк спектър на действие, сред които антиоксидантно, противовъзпалително, антибактериално, противотуморно и имуномодулиращо, като антиоксидантният им ефект е свързан с активиране на пътя Nrf2 и повишаване на ендогенни защитни ензими като супероксид дисмутаза, глутатион пероксидаза и глутатион редуктаза, пише здравният портал Рuls.bg.

Противовъзпалителният ефект на растението се свързва с потискане на сигналните пътища NF-κB и MAPK. Изследвания показват, че екстрактът от кората и основната му съставка ескулин намаляват оток при опитни животни с изкуствено предизвикано възпаление на лапата – модел, чрез който се изследва противовъзпалителното действие на веществата. Отделно от това, същият екстракт проявява изразена антиоксидативна активност и ускорява епителизацията на рани.

По-нови сравнителни изследвания потвърждават силна антиоксидантна активност на кората на мъждряна, надвишаваща тази на стандартния антиоксидант тролокс, както и умерено инхибиране на грам-положителни и грам-отрицателни бактерии.

В българската народна медицина отварата от кора се използва при лениви черва и хроничен запек, при газове, жлъчни колики и жълтеница, както и при микробни инфекции, а поради високото съдържание на танини има и лек запичащ ефект при диария.

Използва се и засъхналият сок „манна“, който изтича при нарязване на клонките, с леко слабително действие. Цветовете традиционно се прилагат при кашлица, а корите – като противовъзпалително средство и външно при възпалени и кървящи венците. Приема се под формата на отвара (2 с.л. счукана кора на 500 мл вода) или тинктура, като приложението изисква консултация с лекар, особено при системна употреба.

Химичен състав

Мъждрянът е богат на хидроксикумарини – ескулин, ескулетин, фраксин и фраксетин, като общото съдържание на кумарини е най-високо в периода на узряване на плодовете. Установени са и секоиридоидни глюкозиди – олеуропеин, фрамозид, хидроксифрамозид A и B, както и лигнанът хидроксипинорезинол глюкозид. Кората съдържа още танини, въглехидрати, микроелементи (калций, магнезий, калий, желязо, цинк) и масла. От цветовете е изолирана урсолова киселина, а от кората – органични киселини (кафеена, галова, p-кумарова). Сокът „манна“ съдържа предимно манитол.

Използваема част

Използват се кората (Cortex Orni) и листата (Folia Orni). Кората се събира от млади клони в периода март–юни, а листата – през лятото, при пълното им развитие. Двете суровини се сушат на сянка, в проветриви помещения. Рандеманът при изсушаване на кората обичайно е около 40–45%.