Херпесните вируси, към които принадлежи и причинителят на инфекциозната мононуклеоза (Епщайн-Бар), се характеризират с това, че веднъж след като сме се заразили с тях те остават в латентно (скрито) състояние. Но при определени, благоприятни условия за тях – те могат да се реактивират и да доведат до клинични прояви.

Над 90% от възрастните носят асимптомната латентна инфекция с Епщайн-Бар. Инфекцията с причинителя на COVID-19 от своя страна може да „разстрои“ способността на имунната система да „държи под контрол“ дремещите или в латентно състояние вируси, което води до реактивация на инфекцията.

Хронична умора, невровегетативна дисфункция, персистираща кашлица са само част от проявите, които свързваме с т. нар. постковид синдром. Налице може да бъде и едно нискостепенно възпаление, което започва да се поддържа в организма, а то от своя страна има отношение към редица хронични заболявания – атеросклероза, метаболитни промени, дегенеративни заболявания.

При изследването на пациенти с прояви на постковид синдром е установено, че пробите от различни биоматериали (кръв, изпражнения, смив от букална лигавица на устната кухина) са отрицателни за SARS-CoV-2, но в немалък процент положителни за ДНК на Епщайн-Бар.

Реактивирането на вируса може да бъде доказано най-сигурно с PCR изследване, тъй като антителата от клас IgM остават в някои случаи дълго време, дори и вече вирусът да е преминал отново в латентна (скрита) фаза. Изследвани са проби, които са вземани между 74 и 471 ден, средно на 235 ден след началото на острата инфекция с COVID-19. Фекалните проби и тези от кръвта дават отрицателен резултат, но тези от букална лигавица, гърлени смивове – в 50% от случаите са положителни при пациенти с продължителна умора. При тези, които нямат продължителна симптоматика след острото изкарване на COVID-19 не се и наблюдава реактивиране на латентни вируси.

Този процес се обяснява с имунна дисрегулация, поради което резултатът е реактивация на „дремещи“ вируси. Тук се включват механизмите на Т-клетъчно изтощение.

Персистиращата умора и мозъчната мъгла са едни от най-честите оплаквания, които могат да продължават не само месеци, но и година. Реактивацията на херпесните вируси се свързва и с по-тежко протичане на острата фаза на COVID-19, както и с редуциране на белодробната функция.

Присъствието на двата вируса не позволява на имунната система да се върне към нормалните си функции, така да се каже, което е съпроводено с имунно „изтощение“. На ниво сърдечносъдова система се увреждат съдовете, в частност ендотела или лигавицата им, образуват се автоантитела, както и се наблюдава митохондриална дисфункция. Митохондриите могат да бъдат определени като своеобразни фабрики на енергия за организма, което от своя страна води до допълнително засилване на проявите на умора и изтощение.

Всички описани механизми са свързани и с проявите на симптоматика. Често се засягат органи и системи, в които е налице някаква патология, още преди заболяването. Например при сърдечно болни пациенти се засяга по-често сърдечносъдовата система – наблюдават се промени в кръвното налягане, пулса, характерна е и склонността към тромбемболизъм. При хронични промени в ставите – като например коксартроза, гонартроза (според локализацията) клиничните прояви могат да се обострят.

Източник:
Шеста научна конференция „Хронични заболявания, имунитет, възпаление и ваксини“; 28-31 май 2026, публикувано от puls.bg