Пловдив чете и Издателство „Жанет 45“ канят днес на творческа вечер на писателя Христо Карастоянов. Разговорът е по повод новото издание на трилогията „Кукувича прежда“. Модератор ще е Младен Влашки.

Срещата е в 18.00 часа в Постоянна експозиция „Енчо Пиронков“, двор (Старинен Пловдив, ул. „В. Кънчев“ 1)

Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Живее и се опитва да работи в Ямбол. Дядо на внук, който му повтаря и трите имена. Член на Съюза на българските писатели. Хобито му е да рисува карикатури (участвал е в няколко международни салони на карикатурата).

Първата му самостоятелна книга "Пропукан асфалт" (1981) е отличена с една от наградите на "Южна пролет" в Хасково, а "Записки по исторически наивизъм" (1999) получава наградата на СБП за 2000 г. Печели наградата "Чудомир" в Казанлък и "Златен ланец" в конкурса на в. "Труд", както и голямата награда на "Корпорация Развитие КДА", за романа "Смъртта е за предпочитане" (2003) и голямата награда за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet (2003). Три пъти е сред номинациите за наградата “Хеликон”.

Автор е на 20 самостоятелни книги – белетристика, документалистика и публицистика, три романа, както и на тетрадка със стихове. Освен това е редактор на много книги, главно на млади автори и дебютанти. Две от тях, "Първа" – на Елица Великова и "Кинематографът в Бургас" – на Йорданка Ингилизова, също са награждавани на "Южна пролет".

Под знака на ИК “Жанет 45” Христо Карастоянов издава сборника разкази “Нефертити в зимна нощ” (2001), романа “Аутопия: другият път към ада” (2003; номиниран за първото издание на конкурса на Фондация “Вик” за най-добър роман на годината, 2004 година) и разказите “La Vie en Rose и други такива” (2004).

Негов сборник с разкази е една от петте книги, с които стартира инициативата “Духовна врата” на ИК “Жанет 45” – “Търся съпруга за мъжа си”, разкази, превод на турски Хюсеин Мевсим (“Kocama kari ariyorum”). Заедно с другите заглавия от поредицата, “Kocama kari ariyorum” беше представена на Международния панаир на книгата в Истанбул през 2006 г.

Ето и няколко коментара за книгата:

„Ироничен, мнимо несериозен, сладкодумният Христо Карастоянов разказва зловещи истории, сътворяващи се в едно, инак погледнато, идилично градче: гарнизонният духов оркестър си свири в градската градина, а зад тезгяха в сумрачната и миризлива аптека наднича младо момиче. Другото е барут, кръвнина и... гилотини!”

– Рашко Сугарев в книжка 6 на списание „Пламък”, 1985 година

„Любов и тайна измяна, безсмислено предизвикателство към смъртта, антимонархически и промонархически пристрастия се преплитат в напрегнатата и интересна фабула на повестта. Опрян на основното проучване на епохата, авторът пресъздава документалната автентичност с един непринуден разговорен стил, благодарение на който читателят съпреживява събитията.”

– Христиана Василева, вестник „АБВ”, 4 август 1987

„Кукувича прежда”, чието действие се разиграва през 20-те години, но се появява също и Джон Ленън, напомня за „Бесове” на Достоевски: с анархисти и атентати, с кинотеатри и цепелини и с един синтез между повествувателните техники на модерната литература и балканското разказваческо изкуство. Арена на събитията е българската провинция: в столицата животът само се симулира, а в провинцията се изстрадва.”

– „Анархисти & цепелини на Балканите”, Berliner Zeitumg, Nummer 16-19, 20. Januar 2013

Събитието е част от програмата на Литературен фестивал Пловдив чете 2020.