Изследователи от университета в Кеймбридж са разработили нов тип ваксина с помощта на изкуствен интелект. За първи път основният компонент на подобна ваксина е създаден изцяло от AI и вече е преминал първите тестове при хора, предаде здравният сайт puls.bg.

Целта на учените е да създадат една ваксина, която да осигурява защита не само срещу всички познати варианти на човешките коронавируси, но и срещу близки до тях вируси, които циркулират сред прилепите и биха могли в бъдеще да преминат към хората и да предизвикат нови пандемии.

Досегашните ваксини обикновено са насочени към конкретен вирус или негов вариант. Проблемът е, че вирусите непрекъснато се променят и мутират. Когато настъпят достатъчно големи промени, ефективността на ваксината намалява и се налага разработването на нови версии. Именно поради тази причина ваксините срещу грип се обновяват всяка година, а тези срещу COVID-19 бяха актуализирани неколкократно след началото на пандемията.

Новият подход използва възможностите на изкуствения интелект да анализира огромни количества генетична информация от хиляди различни вируси. Така могат да бъдат открити онези части от вирусите, които остават почти непроменени с течение на времето. Ако ваксината е насочена към тези стабилни участъци, тя има потенциал да осигурява защита срещу цяла група вируси, а не само срещу един конкретен щам.

Именно това е направил екипът от Кеймбридж. С помощта на AI учените са анализирали вируси от семейството на сарбековирусите, към което принадлежат причинителите на SARS и COVID-19, както и редица коронавируси, открити при животни. Целта е била да бъдат намерени общите характеристики, които са останали почти непроменени в хода на еволюцията.

Откритите устойчиви елементи са използвани като основа за създаването на новата ваксина.

За разлика от широко познатите иРНК ваксини, които станаха популярни по време на пандемията от COVID-19, новата ваксина е базирана на ДНК технология. Според учените ДНК ваксините са по-стабилни и могат да се съхраняват и транспортират по-лесно. 

Допълнително предимство на новата ваксина е начинът на приложение. Тя може да бъде поставяна и без използването на игли. Вместо това специална система подава течността под високо налягане директно през кожата. Това прави имунизацията по-малко болезнена за пациентите и би могло значително да улесни масовото ваксиниране по време на епидемии.

Според учените най-големият потенциал на технологията е възможността да осигури защита срещу вируси, които все още не са се появили сред хората. Именно това отличава т.нар. широкоспектърни ваксини от традиционните препарати, които обикновено са насочени към конкретен вирус или вариант.

Специалистите смятат, че подобен тип ваксини могат да променят изцяло начина, по който светът реагира на нововъзникващи инфекциозни заболявания. Благодарение на по-широката защита те биха могли да осигурят по-бърз имунен отговор срещу нови вирусни заплахи и да дадат на здравните власти допълнително време за реакция, преди едно огнище да прерасне в глобална пандемия.

Технологията може да намери приложение и при добре познати заболявания като грипа. Всяка година учените трябва да прогнозират кои грипни щамове ще бъдат най-разпространени през предстоящия сезон. Когато прогнозите не са напълно точни, ефективността на ваксините намалява. Универсална противогрипна ваксина, която е насочена към общите и непроменящи се характеристики на различните щамове, би могла значително да намали необходимостта от ежегодно обновяване на препаратите.

Подобен подход би бил полезен и при заболявания като ебола. Последните огнища в Демократична република Конго и Уганда бяха причинени от щама Bundibugyo, срещу който съществуващите ваксини не осигуряват достатъчна защита. Това наложи разработването на нови препарати, докато засегнатите общности останаха изложени на риск. Според учените широкоспектърна ваксина, насочена към цяло семейство вируси, може да помогне за преодоляването на подобни предизвикателства.

Учените определят резултатите като обещаваща стъпка към създаването на ваксини, които да бъдат по-устойчиви на бъдещи мутации и нови вирусни варианти. В същото време те подчертават, че предстоят още изследвания. Имунният отговор, наблюдаван в настоящото проучване, е умерен, а все още няма достатъчно данни колко дълго се запазва защитата след ваксинация и дали в бъдеще няма да са необходими допълнителни бустерни дози.