Автор: Калина Паскалева

Отиваш на пазара и се чудиш – можеш ли да си позволиш български домат за салатата, или сме се върнали в годините, в които определени плодове и зеленчуци се слагаха на трапезата само за празници. Хората около теб също се суетят, оглеждат, колебаят. Питат колко ще им струват два домата, искат от „по-евтините“, интересуват се има ли вносни – защото цената им често е наполовина от тази на родните. И естествено идва въпросът – как така домат, произведен в България, без разходи за дълъг транспорт, стига до щанда на двойна, а понякога и тройна цена?

Затова ние тръгнахме по неговия път.

Първа спирка – „Пазарът на богатите“

Така наричат пловдивчани “Пазар Гребна база“.

Най-обикновени сергии. Няма лукс, няма закрити помещения, нищо специално – освен цените. Продавачките веднага излизат директно с торбичките, готови да пълнят. Любезни са, убедителни. Даже настояват да пробваш - много ще ти хареса всичко. 

На първата сергия цената започва от 4,5 евро за килограм за „български розов домат“. Има табелка – сорт, първо качество, произход: България.

Колко обаче от това е истина – няма как да знаем - играем на доверие.

На следващата сергия – 5,5 евро за килограм. Табелките този път не дават много информация – просто „български вкусни домати“. Явно е достатъчно. 

Ако ти харесва – купуваш. Ако не – други клиенти чакат.

По-нататък виждаме нова реклама – „Най-вкусният домат“, на цена между 3,5 и 4 евро за килограм.

Продавачите пръскат стоката с вода, за да изглежда свежа. При тези цени външният вид си е част от търговията. 

Български, домашен… и още по-скъп

На път за следващия пазар спираме пред малък квартален магазин със сергия отпред. И там има домати.

Табелката гласи: „Български розов домат“ – 5,2 евро за килограм.

“Защо толкова скъпо?”- питаме ние. 

„Домашно производство“, отговаря кратко продавачът.

Простичко обяснение, но достатъчно ли е, за да го купиш? 

Втора спирка – „Четвъртък пазар“

На входа срещаме позната и я питаме дали това е най-добрият пазар.

Отговорът е кратък:

„За най-добър не знам, но е най-скъп.“

Влизаме вътре - закрит пазар, подредени сергии, модерни конструкции, добре изглеждаща стока – от онези пазари, на които ти се дояжда още преди да си купил нещо.

И тук доматите са в различни ценови категории:

• Червени домати – 1,9 евро
• Розови – 2,9 евро
• Пловдивско производство от село Маноле

Но на една сергия попадаме на абсолютния рекордьор:

6 евро за килограм домат „Розова магия“.

Веднага питаме защо.

„Много рядко дава…“, казва само продавачът.

Разликата е двойна и ни вълнува защо - гръцки е. Има и червен домат - за 2,5 евро.

На същия пазар има сергия и на директен производител от село Строево. Или поне това пише на табелата. 

При него цените са по-ниски – между 2,5 и 2,8 евро за килограм. Но не са вид “Розова магия”. 

Трета спирка – малка сергия в „Кючук Париж“

Последната ни спирка е малка сергия пред къща в квартал „Кючук Париж“.

Продавачът твърди, че е производител, защо цяла зима го няма, а идва чак май месец да продава. Тази история трябва да го валидира пред клиентите. Казва, че доматите и черешите му са от село Найден Герово.

Цената на домата – 3,5 евро за килограм. По-ниска от някои пазари, но отново далеч от това, което потребителят очаква за „домашно“ и директно от производителя.

Идва веднага резонния въпрос “Къде започва спекулата?”

Производителите плащат повече за ток, вода, препарати, труд и транспорт. Лошият сезон и забавената продукция също влияят, но когато на един пазар български домат струва 6 евро, а на друга сергия от производител – 2,5 евро, разликата вече не може да се обясни само със себестойността.

Търговците се оправдават с цените на наеми, загуби и логистика. Потребителите обаче питат друго:

Колко от цената е реален разход – и колко е спекула?

Защото когато доматът сменя няколко ръце по веригата, всяко следващо звено добавя своята надценка, а когато предлагането е по-слабо, именно тогава се появяват и съмненията за изкуствено задържане на високи цени, особено на пазарите, където липсва ясен контрол за произход и реалната цена на едро.

Идва следващият важен въпрос “Кой печели най-много от градината до масата?”

Пътят на домата се оказа по-сложен, отколкото изглежда.

От оранжерията, през борсата, през прекупвача, до сергията – цената расте сериозно и се чудим кой прибира най-голямата разлика?

От пазара към борсата

Спирка – борсата край Първенец

Днес сме на борсата преди село Първенец, която не е просто пазар за плодове и зеленчуци.

Стоковото тържище „Родопи 95“ е едно от най-големите в България – логистичен център, през който ежедневно минават тонове българска и вносна продукция. И точно поради тази причина ние сме там и отново търсим домати. Има и на дребно, и на едро, но цената не е една и съща. 

Днес сме под прикритие. Предтекстът – ще отваряме малко ресторантче и магазин и искаме хубави български зеленчуци за салати и сандвичи. 

Първи бокс – български семена, но не и български домат

Влизаме в първия отворен бокс. 

Посреща ни любезен търговец и веднага започва да ни разяснява кой домат какъв е, кой е по-сладък, кой е по-месест и колко е хубава стоката му. 

Цените не търпят пазарлък - 2,20 евро и 2,10 евро за килограм. Добавя, че са „с български семена“, обаче има подробност - не са гледани в България 

По-евтиният идва от Турция, а другият – в Албания.

Търговецът бърза да ми покаже нещо. 

На турския зарзават има специален етикет с пчеличка, което било знак за качество и много рядко се поставял. 

Доказателство, че стоката е добра.

Но ние продължаваме обиколката из борсата – защото търсим български домат.

Втори бокс – борсовата логика: днес една цена, утре друга

На следващия пункт вече откриваме това, което ни трябва. 

Български домат и цената на останалата стока е 2,5 евро на дребно; 2,4 - на едро, но с условност - цената не е постоянна. 

„Всеки ден е различно – зависи от количеството. Затова е борса – нагоре, надолу“, казва жената, която ни посреща.

Малко по-навътре виждаме по-едри домати, които изглеждат много вкусни и веднага питаме за тях. 

Само че се оказва, че вече са продадени - тяхната цена е била 2,9 евро за килограм.

Трети бокс – гръцкият домат влиза в играта

Продължаваме към следващ пункт, в който се оказва, че доматите са изцяло гръцко производство.

Продавачката не се бави с коментара:

“Българските не са по-хубави от вносните.“

И веднага започва да ни посочва - розов и червен - по 2,10 евро на килограм, но само на едро. Има и друг, по-специален - 2,3 евро. ние все пак питаме къде е българският - те не го продават, но мога да го намеря: 

„За български трябва да дойдете сутрин рано – към 8, 8:30. До 10 часа най-късно.“

После свършвал, споделят още търговците на вносен зарзават. 

И добавят още: “Български домат под 3 евро трудно се намира. Ако откриете на 2 евро, гръцкият до него ще е 1,35 – 1,40 евро. Ако ще правите био салати – по-добре вносен домат сложете. По-вкусен е. Не винаги българското е най-хубаво.“

И сега отново се появява нашият въпрос: Къде тогава се губи цената?

Какво имаме - на борсата виждаме домати между 2,10 и 2,90 евро за килограм; на пазарите – същите стигат до 5, 6 евро, а понякога и повече. Вижда се, че има огромна разлика. 

Има транспорт, има загуби, наеми, персонал и търговски разходи, но когато цената почти се удвоява само за няколко километра между борсата и сергията, въпросът става още по-сериозен и резонен. 

Кой добавя най-голямата надценка?

И има ли в тази верига чиста пазарна логика – или и доза спекула?

Оказва се, че на борсата цената „играе“, но на пазара – по-рядко пада и именно там потребителят най-много плаща. 

Борса срещу пазар – кой казва истината?

На борсата търговците казват:

„Такава е борсата – днес нагоре, утре надолу.“ 

Но на пазара тази логика се “чупи”. 

Дори и да поевтинее на тържището – клиентът не винаги го разбира. Освен това там всичко е на доверие - няма гаранция ако платиш за български домат 4,5 евро за килограм, дали не е от гръцкия за 2,10 евро килограм. На никоя сергия няма сертификат за производство, а просто написано на ръка листчета. А българинът по природа си е недоверчив. 

И точно тук възниква най-важният въпрос:

Наистина ли българският домат е толкова скъп за производство – или някъде по веригата става прекалено скъп за потребителя?

Скритите данъци при доматите от Гърция: фирмите „изчистват“ схемата, потребителят плаща сметката

При доматите от Гърция проблемът не е в самия внос, защото такъв в митническия смисъл няма. Стоката идва от държава в ЕС и се третира като вътреобщностно придобиване. Ако българската фирма е регистрирана по ДДС, гръцкият доставчик обикновено издава фактура без гръцко ДДС, а българският търговец самоначислява 20% ДДС у нас. На практика, ако има право на данъчен кредит, това не е реален разход за фирмата.

Точно тук обаче се отваря врата за злоупотреби. Част от стоката може да бъде отчетена като брак, липса или върната продукция, без реално да е унищожена или върната. Доматите са бързоразваляща се стока и това позволява подобни обяснения да изглеждат логични на хартия. Ако обаче зад „брака“ се крие реална продажба без документи, тогава оборотът се укрива, а с него и дължимите данъци.

Възможна е и друга схема – стоката да мине през посредници, свързани фирми или нерегистрирани лица, като по веригата се губят количества, занижават се стойности или се прикрива реалният оборот. Така част от ДДС и печалбата остават извън отчетността.

За крайния потребител обаче няма облекчение. Той купува доматите на крайната цена, в която ДДС е включено. С други думи – клиентът плаща данъка, но въпросът е дали той реално стига до бюджета. Ако част от веригата е фиктивна, с прикрит брак или продажби без документи, ДДС се превръща в скрита печалба, а не в публичен приход.

Така схемата работи за сметка на всички – държавата губи данъчни приходи, коректните търговци са поставени в неравностойно положение, а потребителят накрая плаща пълната цена. Включително и данъка, който някой по веригата може изобщо да не внесе.