Държавата ще трябва да осигури социални общински жилища за ромите и домакинствата, живеещи под прага на бедност. Това е разписано в Националната стратегия за приобщаване и участие на ромите (2021-2030), която правителството публикува за обществено обсъждане, преди да бъде приета.

Предвидено е да се създаде интегрирана географска информационна система, в която да се въведат изображения, заснети с дрон. До 10 г. трябва да има изготвени кадастрална карта и регистри на територии с компактно ромско население.

В стратегията е записано, че ще трябва да се направи и социалната инфраструктура за здравеопазване, образование и култура в квартали с концентрация на бедност.

Освен това в гетата трябва да се разшири законният достъп до качествена вода, електричество и канализация. За жилищните условия е отговорно Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но в стратегията липсват повече подробности как ще бъде осигурена тази политика.

Предвидено е единствено, че парите по нея може да са от европейски програми, общински или държавни бюджети.

Продължава пространствената обособеност на ромската общност както в градските, така и в селските региони, водеща до социална изолация на жителите на малцинствените квартали, до влошаване на жилищните условия, до проблеми с изграждането и поддръжката на инфраструктурата и хигиената, до транспортни проблеми и трудности при осигуряването на услуги, пише в правителствения документ.

Нерешени остават проблемите с незаконното строителство, несъобразено със строителните правила, с високата гъстота на населението и с пренаселеността в жилищата.

Предвидено е и все повече роми да работят, като те трябва да имат равен достъп до труд с останалите етнически групи. Ще трябва да се направят програми за преквалификация за търсени професии, както и за чиракуване и стажове.

Всеки четвърти неосигурен може да си позволи вноски за социално и здравно осигуряване, но не ги плаща, пише в стратегията.

Близо 1/3 от ромското население не притежава валидна лична карта, което също е проблем за достъпа до здраве. Ромите по-често пропускат първична медицинска помощ или търсят помощ едва след като здравето им се влоши, констатира още правителствената стратегия.

“Неравномерното разпределение на лечебните заведения, медицинските специалисти и услуги в цялата страна също затруднява достъпа, като селските райони често са ощетени, докато в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги. Това води отново до недостъпни здравни грижи за представителите на различни социални групи”, пише още в стратегията, предава 24 часа.

Епидемията от COVID-19 пък е влошила допълнително положението на маргинализираните общности на ромското население в пренаселени райони и селища.

“Необходимо е да се предоставят подкрепа и медицински грижи, за да се ограничи разпространението на вируса, като се има предвид, че икономическите и социалните последици от свързаната с COVID-19 криза заплашват да засегнат най-сериозно и да задълбочат съществуващите неравенства във всички приоритетни области на приобщаването на ромското население”, се казва още в документа.

Ще трябва да има и по-добър достъп до образованието, защото учениците с ромска и турска етническа принадлежност изостават с 3 образователни години по четене от българчетата и с 2 г. по математика и науките, показват данни на PISA.