Възрастните хора, при които интервалът между отделните хранения, е по-дълъг, натрупват хронични заболявания по-бързо от тези с по-кратки паузи. Това показва проучване на Каролинския институт в Швеция, публикувано в Journal of Internal Medicine. Връзката е най-силно изразена при хората на 78 и повече години.

Научният екип използва данни от дългосрочното национално проучване на стареенето в стокхолмския район Кунгсхолмен. В анализа са включени 2981 души на възраст 60 и повече години, проследявани в продължение на 15 години. Средната им възраст е 74 години, а близо две трети от участниците са жени. Те са посочвали обичайните часове на храненията си, а изследователите са изчислявали продължителността на най-дългата пауза.

Участниците са разделени на четири групи според продължителността на този интервал. В референтната група той е между 6 и 11,5 часа, а в групата с най-дълги паузи е между 14 и 24 часа. В нея попадат 22% от участниците.

Изследователите проследяват натрупването на 60 хронични заболявания. Резултатите показват, че хората с най-дълги интервали между храненията натрупват заболявания по-бързо от тези в референтната група. Връзката се наблюдава както при общия брой хронични заболявания, така и при сърдечносъдовите и невропсихиатричните заболявания. При заболяванията на опорно-двигателния апарат такава зависимост не е установена, пише здравният сайт Рuls.bg.

„Голяма част от изследванията върху гладуването са правени при по-млади хора или при хора на средна възраст. Нашите резултати показват, че при възрастните, и особено при най-възрастните, връзките може да са различни“, коментира Адриан Карбальо-Касла, автор на изследването и постдокторант в Центъра за изследване на стареенето към Каролинския институт.

Данните дават информация и за профила на хората с най-дълги интервали между храненията. Те се хранят средно около 3 пъти дневно срещу 5 при участниците с най-кратки интервали, по-често пропускат закуската и приемат по-малко енергия и белтъчини. В същото време тази група е и по-възрастна: средната възраст на участниците с интервали от 14 до 24 часа е 79,4 години.

Какво е възможното обяснение? С напредването на възрастта храносмилането и усвояването на хранителните вещества се променят. Намалената секреция на стомашна киселина и понижената активност на панкреатичните ензими могат да затруднят усвояването на витамин B12, фолат, калций и желязо. По-бавното изпразване на стомаха, променената чревна моторика и измененията в чревната микрофлора също оказват влияние.

При по-дълги интервали между храненията това може да допринесе до натрупване на хранителни дефицити, а при възрастните недостатъчният прием на микронутриенти е свързан с по-висок риск от хронични заболявания.

Друго възможно обяснение е свързано с мускулната маса. С напредването на възрастта мускулите реагират по-слабо на белтъчините в храната. По-дългите паузи ограничават възможностите за стимулиране на мускулния синтез на белтъчини и затрудняват равномерното им разпределение през деня. Това може да има значение за развитието на саркопения. Тя от своя страна е свързана с редица неблагоприятни последици за здравето, включително сърдечносъдови, метаболитни и когнитивни нарушения.

С напредването на възрастта се променят и чувствителността към инсулина, реакцията на β-клетките на панкреаса и усвояването на глюкозата от мускулите. Това може да намали способността на организма да поддържа стабилни нива на кръвната захар при продължително гладуване.

Авторите обръщат внимание и на лекарствата. Някои широко използвани медикаменти трябва да се приемат с храна, за да се осигури правилното им усвояване или да се намали риска от нежелани реакции. Това е особено важно при възрастните хора, които по-често приемат едновременно няколко лекарства. Продължителното гладуване потенциално може да попречи на тези изисквания и да увеличи риска от нежелани ефекти.

Изследователите подчертават, че проучването е наблюдателно и не може да докаже причинно-следствена връзка между по-дългите интервали без храна и натрупването на хронични заболявания. Резултатите от него обаче показват, че ефектът от по-редкия прием на храна може да е различен в напреднала възраст и че са необходими допълнителни проучвания, за да се установи кога ограничаването на времето за хранене е полезно и кога може да носи риск за по-възрастните хора.