На този ден: Избухва Илинденско-Преображенското въстание, провежда се конгресът на Бузлуджа
Редица важни събития са станали през годините по света и у нас на днешната дата 2 август. Някои от тях са свързани с българската история.
Илинденско-Преображенското въстание избухва на 2 август (нов стил) 1903 година в Македония и на 18 август (нов стил) 1903 година в Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи. По данни на ВМОРО, заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България.
Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает то избухва на 20 юли (2 август нов стил) – Илинден, а в Одринския – на 6 август (18 август нов стил), Преображение Господне. В северномакедонската, както и понякога в западната, и в българската историография, то се определя също само като Илинденско.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350-хилядна войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако Великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.
На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Всички обществени слоеве в страната независимо от своите различни схващания съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Освен възпиращите предупреждения на силите българското правителство много добре разбира, че и съседните държави няма да останат безучастни при евентуална намеса. Главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията.
Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници срещу 350-хилядна турска войска, на 994 загинали въстаници, 201 опожарени села, 12 440 опепелени къщи, 4694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3122 жени и моми са изнасилени от османските чети, а 176 – пленени. 70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България. Жертвите от турска страна са 5325 войници.
В Битолски окръг, между 2 август и 23 октомври, стават 150 сражения, в които загиват 746 четници, в Солунско – 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско – 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни жители. На 12 септември 1903 година Генералният щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за прекратяване на въстаническите действия и саморазпускане на щаба.
На този ден през 1891 година в подножието на връх Бузлуджа се провежда тайно събрание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се създава Българската социалдемократическа партия (БСДП).
Трагедия е станала на този ден през 1988 година в България. В 17:29 ч. при излитане от София за Варна катастрофира самолет Як-40 на БГА Балкан; загиват 29 и са ранени 10 пътници.
23-ма души изгарят в разбилия се самолет Як-40 през 1988 г., а други шестима умират от раните си в болница по-късно. Фаталният полет на компания „Балкан“ от София към Варна излита минути преди правителствения полет, на борда на който е Тодор Живков. Това е последната авиокатастрофа по времето на социализма.
_194x259.jpg)
Ето какво още се е случило на днешния 2 август през годините:
338 пр.н.е. – Армията на Филип II постига решителна победа в Битката при Херонея, което осигурява хегемония на македонското царство в Гърция.
216 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската република в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история.
47 пр.н.е. – Армията на Гай Юлий Цезар разбива войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето прочуто съобщение Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.).
1330 г. – След смъртта на цар Михаил III Шишман, на българския престол се възкача сръбкинята Анна Неда – неговата първа съпруга и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански.
1802 г. – Наполеон I Бонапарт е обявен от Френския сенат за пожизнен консул на Франция, което му дава правото да посочва своя наследник.
1870 г. – В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света.
1887 г. – Германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.
1897 г. – Подписана е конвенция между Княжество България и Франция за изграждане на Военноморските сили на България.
1921 г. – Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското правителство за разформиране на въоръжените сили.
1923 г. – Калвин Кулидж става 30-ия президент на САЩ, след като предшественика му Уорън Хардинг умира от сърдечен удар.
1932 г. – Американският физик от шведски произход Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 г. става носител на Нобелова награда за физика.
1934 г. – Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след смъртта на президента Паул фон Хинденбург и получава цялата власт в Германия.
1944 г. – В Пчинския манастир е свикано Първото заседание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в рамките на Югославия.
1945 г. – Втората световна война: Завършва Потсдамската конференция.
1974 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Венецуела и Тайланд.
1980 г. – Тероризъм: Бомба експлодира на жп гарата в Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200.
1990 г. – Ирак окупира Кувейт, което довежда до намеса на войски на ООН и до Войната в Персийския залив.
