Мечтата на една майка - детето й да говори
Пиша тези думи като майка, която копнее да чуе „мамо, искам“ или „мамо, дай „. Това са думи, които може би всяка майка чува десетки пъти на ден. Джан е прекрасно дете,което пленява всеки с усмивката си от пръв поглед. Той е само на 5 години, а вече от 3 години се бори, за да стане „едно от всичките деца“.
През първите 2 години след раждането, всичко беше нормално, но един ден всичко се промени. Малко след 2 годишна възраст, разбрах, че нещо не върви както досега. Джан спря да говори, да играе с другите деца, на моменти все едно „ не чуваше“ , когато го викат, отказваше всичко и започна да потъва в своя собствена реалност. Предприех трудна крачка - трудна, защото може би усещах и се страхувах от това, което ще чуя. След обследване поставиха диагнозата на Джан - Детски аутизъм.
Нещо, което беше неизвестно за мен и цялото семейство. Това беше моментът, в който разбрах, че нищо няма да е както преди. Не бяхме подготвени нито емоционално, нито психически, а както се оказа впоследствие- и финансово. Беше началото на дълъг и труден път, но по този път пое не само Джан, но и цялото семейство.
Започна се четене на десетки книги и статии за диагнозата и какво може да се направи за нея, консултации, прегледи, търсейки възможности да се преборим. Междувременно Джани започна да посещава специалисти- ерготерапевт, логопед, психолог. Премина през различни изследвания, включително и генетични, ЯМР, анестезии, ЕЕГ, TMS, барокамера и други. А стресът, който преживя по време на всичко това, беше твърде голям за него.
След безсънни нощи, които прекарахме, мислейки за детето си, успяхме да се свържем със специалисти от Детска неврологична клиника в Турция. След консултации с тях, получихме най-ценното-шанс. Те вярват, че с интензивна терапия Джан може да преодолее бариерите си и да бъде като всички деца.
След първичен преглед и изследвания, започнаха скъпоструваща терапия, която поехме изцяло с лични средства и възможности. Това беше екзозомна терапия, която е дала положителен резултат при много деца, които познахме там. От самото начало направихме всичко необходимо, за да не губим важно за развитието на Джан време, но се оказа непосилно за нас да продължим терапиите.
Мечтая един ден да разкаже какво е правил в детската градина, да сподели нещо, което го е развълнувало, да каже стихотворение на тържество, или само да каже, че ме обича. Искам Джани да излее в думи обичта и топлината, която носи в сърцето си! Затова се обръщам с молба към Вас и благодарности, на всеки, който ще подаде ръка за „бъдещето на Джани“!
Вярвам, че някой ден надеждите ми ще станат реалност !
Може да дарите с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut
Подобни новини
Вашият коментар през Facebook
Новини 
Анкета
Избор на редактора
Изпрати новина
