Петя Недева е творец, който в работата си обединява големите си страсти – музика, куклен театър, изкуства, работа с деца. Завършва Средното музикално училище “Христина Морфова” в Стара Загора със специалност "Фагот" и продължава образованието си в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”- специалност "Актьорско майсторство за куклен театър" при пионера на съвременното куклено изкуство в България проф. Атанас Илков. Завършва с магистърска степен. Съосновател е на първия Образователен театър в София. Успешно представя с колеги българското театрално изкуство на международни сцени – Лондон (Великобритания), Ню Йорк (САЩ), Монреал и Ванкувър (Канада), Улан Батор (Монголия), Германия и др. Създава авторска музика за детски театрални спектакли както за българска сцена, така и зад граница. През 2022 г. като композитор заедно с творческия екип на театър “Пъзел” печели наградата на Канадската критика за най-добро представление за млада публика със спектакъла ”Bois”. Автор е на музиката на спектаклите "Кой съм аз" и "Бъди добъЛ" , които се играят в Кукления театър в Пловдив. Работи с деца за раждането на нови творчески пространства, обединявайки и развивайки творческия и житейския си опит.  

- Петя, какви забавления да очакват малчуганите, които ще се забъркат във вашите "Хартиени бъркотии" по време на фестивала "Лято в Стария град"?

- Очаквай неочакваното - някой вече го е казал. Творилницата “Хартиени Бъркотии” е театрален творчески формат, в който са поканени Свободата, Радостта, Смехът, Приятелството, Въображението, Музиката. Другите инструменти публиката ще открие сама, за да има възможността всеки участник да сътвори и вплете своята собствена история в общата ни игра. Защото именно играейки, ние истински се променяме. Да, парадокс е - правим нещо “наужким”, а то е истината - ето го уникалното чувство за хумор на вселената. 

Хартията е любим материал  заради своята податливост за изразяване чрез форми. Ще се обърне внимание на различните ѝ текстури и варианти, търсейки най-доброто, най-вярното визуално представяне на образа, героя, който ще реши да направи участващия.

И така тъкмо кукленият театър осигурява смел и безопасен полет на въображението - творейки, децата ще се запознаят отблизо с това велико изкуство.

- Детската публика е най-искрена и първосигнална. Как се печели вниманието ѝ и кои са магичните трикове, които ще издадете, за да могат и родителите да ги използват у дома?

- Това е едно от предизвикателствата, но ми е любимо! Вече споменах за ролята на играта в живота ни. Точно искреността е здравата основа на хубавата игра. Това е! Опитайте да играете  с децата си. Искрено! Прекрасно разбирам “ извиненията” - забързани графици, недоспиване, сметки, но всъщност играта е винаги на пост. Винаги! Хванете “ случайните” неща, които изкачат- тя ви намига, кани ви. Децата виждат това и така са по-близо до забавлението. Забавата не изисква някакви средства или големи усилия, а просто да усетиш и приемеш поканата за творене.

- Кои са сигналите, че губите вниманието им и кои са магиите, с които го връщате?

- И тук е много интересно. Артистът и публиката се настройват един към друг. Има едно “прехвърляне на топката“, докато се хармонизират двете страни, така че има варианти в този процес. Може и защото музиката при мен беше първо изкуство, което изучавах, в един момент открих, че музикално изживявам процеса на творене. Актьорът първо е подготвил спектакъла, но представяйки го, отново го сътворява, защото публиката всеки път е различна, а и самият той всеки път вече се е променил също. Уникално готино изкуство!  Та някак музикално решавам ситуацията. Освен театралната ми дейност, обичам също и да създавам авторска музика за театрални представления и анимационни филми. Скоро беше премиерата на второто представление във вашия Куклен театър, за което направих музиката -  “ Бъди добъЛ”- чудесно представление, чудесен екип, прекрасен театър!

- Често критикуваме децата, че са лоша версия на предходните поколения. Така ли е наистина?

- Истината, често е нещо много по-различно. Така е и в този случай! Децата, носят новото! Новото, знаете, понякога стиска в началото или прави мазоли. Но при всички случаи сме си го избрали сами. Всеки избор пък като огледало ни показва точно къде сме в момента  - дали сме напъпили или разцъфваме вече, дали сме зелени, или узряваме… Така че всичко си е наред! Променяш себе си - променяш детето си! Детето учи от примерите, другото малко си е загуба на време. И все пак всяко поколение си идва със своята задача. Колегиалност е добре да се проявява. Или иначе казано -  колелото пак се е завъртяло, а то не може да се върти всеки път по един и същи начин, все пак говорим за живот.

- Вие имате най-преките наблюдения как влияят електронните устройства и дигиталната среда на децата ни?

- Как им влияе - малко е трудно точно да се отговори на този въпрос. Ще измервам нещата откъм собсвения си опит. На всякакъв план - физически, емоционален и т. н. Поколенията са много различни. Хрумва ми пример с телефоните - те се обновяват непрекъснато. Постъпват нови технологии, изместват старите, но в крайна сметка Важното си остава свързването с другия, другите.
Независимо от модела на телефона може да имаш безсмислен или отключващ разговор. Сега е уникално време - свидетели сме на изключителна бърза промяна на съзнанието на човека. А когато става нещо много бързо, е хубаво да си максимално спокоен и прецизен. В дигиталната среда децата ни наваксват нещо, което не могат все още на физически план да случат - така си го представям. Усещам , че в бъдеще ще можем по-бързо да достигаме реализация на нашите идеи. И в момента пред екраните се отработва тази идея. В кукления театър същото нещо е възможно и го казвам от опит. Децата могат да предпочетат живата игра, когато е на нивото на проявление, което те чувстват. Темпо в смяната на идеите и търсене, създаване на нови преживявания.
Това е! Преживяванията са най- ценното. А интелектуалните измишльотини - препълнили сме децата с тях. Няма да давам примери, просто има доста, които са срамни. Заливаме децата с ненужна информация, старо мислене, стари неработещи модели - всички те са буквални причинители на това, което нарекохме "Екранна зависимост". Така - като разместим думичките от по-горе , може да се получи "Екранно бягство от нас". Та като влезем в час с "Новото", всичко ще си дойде на място. Това, което при всички случаи работи, когато разбираме и когато не разбираме нещо, е любовта. За която пак сме си изградили различни имена и понятия, но в крайна сметка всеки знае  и познава! ЛЮБОВТА!

- Губят ли заради дигитализацията по-искрения и непосредствен контакт с изкуството?

- Отказваш се от искреността, когато не виждаш в по-големите, и преценяваш, че не води до забава или нещо по-добро.
Свежестта на реакцията, ако това е искреността, има отношение към това колко си позволяваме да изпитваме щастие, радост в момента. Така че, ако човек - малък или голям, се чувства добре и в кожата си - искреността му няма защо да е застрашена . Просто да се стремим към това - да сме си автентични. Ако сме родител - това ще е най-оздравителният пример за нашето  дете и ще му дава верен ключ за всякакви житейски ситуации. Изкуството е щастливата поляна за децата. Всяка разходка и игра там са благотворни, животворни, изключително ценни.

- Усещате ли разлика, когато родителите са полагали специални грижи и са водили децата си на събития? Каква е тя?

- Степента на преживяното в театъра е загадка. Понякога не си даваме сметка - прието е тази сметка да се води от ума. И ето защо може да възникнат и недоразумения. От опита си, ако споделям, мога да кажа, че има разлика в публиката, която посещава по-редовно представления, и тези, които бегло или не познават това изкуство. Качеството на преживяване е различно.Това се усеща от артиста и може да се получат по-дълбоки процеси на споделяне, което те изпраща в по-яко преживяване - то се знае и за двете страни.

Когато родител и дете гледат заедно спектакъл се създава един много приятен лечебен триъгълник и той отваря възможности за истинско споделяне. Понякога обаче чувам настойчив глас на майка: "Каква е поуката?". И подобни въпроси! Сухотата и твърдостта на интелектуалното “хващат детето за гърлото”, а  днешните деца не се дават. Просто ще млъкнат, което си е тежка присъда и край на възможността. Като творец чувствам , че е важно да се обърне внимание на усещанията, как и какви чувства са преминали през детето, например какво е усетило детето, когато този герой е постъпил така. Да се поощри въображението - ами ти как би постъпил или какъв герой още можеше да се появи…

Понякога или често се поддаваме на удоволствието да сме авторитетът - ние знаем каква точно е поуката, кой е добрият, кой е лошият, кой цвят е правилен… И така пропускаме възможността да продължим, да останем на свободните. Волните вълни на творчество, в които артистите са ни помогнали да се пренесем. А повярвайте, че заради това “ пренасяне “ ние - творците, работим понякога до изнемога, жертваме, преглъщаме обида и болка и пак продължаваме и ще продължаваме да ви “ пренасяме”, защото благото за всички ни е голямо!

Или иначе  казано: "Хубаво е да сме нежни и внимателни в разговорите си след среща с изкуството и да позволяваме  свободата на възприемане".

- Разкажете за предстоящите си проекти!

- Очаквайте неочакваното- не си спомням откъде беше тази фраза. Започнах с нея и ще затворя кръга с нея. Аз съм свободен творец. Проектите, по които работя, се появяват естествено и навреме. Имам пет авторски спектакъла, които играя с успех, те са с насоченост към семейна публика, т.е. могат да се гледат с интерес от най-малкия до най-големия в семейството. Може да се каже и че са с образователна насоченост. Последните два - “ Музикалница” и “Смешно”, бяха осъществени с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура". Всъщност” Смешно” се представя в рамките на фестивала "Лято в Стария град" на 1 юли от 10 часа. Заповядайте! В края на представлението правим кукли с децата, които ще отнесат вкъщи с идеята забавата да продължи и с близки и приятели.

Продължавам да развивам куклените ателиета, в които основно работя с любимия ми материал - хартията. Те носят много радост и на мен и на децата, с които се срещам. Авторската музика - другата ми страст, ще продължи да разкрасява още нови театрални проекти.

Има и една идея, която е още семенце, но и трябва още търпение и топличко за покълване. Засега съм избрала вашия град за случване и ако рекъл бог, ще бъде и ззаради благото, което носи за всички.

Използвам възможността да поздравя организаторите на този вече любим фестивал "Лято в Стария град", който храни града с великолепни летни преживявания! А вече си казахме - преживяванията са най-важни! Особено летните, че ни топлят през зимата.

До сбъдване!