Голяма част от безценната мозайка с цветни камъни и мотиви като в Голямата базилика, открита в частен имот на ул. „Леонардо да Винчи” 13, бе почти унищожена от възложителите на обекта и то не без съдействието на районната администрация в „Централен” . 

В материал от 21 ноември под заглавие „Съкровище с 500 монети и мъж, убит от готите през 3 век, разкриха археолози“ ви разказахме за безценните разкрития на археолозите Елена Божинова и Камен Станев. Още в този текст имаше анонс, че на мястото е открита безценна мозайка, а после разказахме и показахме в детайли красотата и цветовете й в текста  „Безценна цветна мозайка като в Голямата базилика откриха в частен имот в Пловдив” от 27 ноември. 

Разкритията на археолозите обаче имат предистория, а съхраняването на мозайката е плод на страхотен късмет за специалистите, които са се посветили да събират древната история на града. 

На  4 октомври археологът Елена Божинова  е извикана на строителен обект на ул. „Леонардо да Винчи” 12, където преди време също направи любопитни разкрития.  Съгласно предписанията на експертите от Министерство на културата специалистите трябва да наблюдават финалните изкопни работи, а самите изпълнители звънят на Божинова, за да спазят закона. 

Отивайки на терен, тя с изненада установява, че в съседния имот на ул. „Леонардо да Винчи” 13 се извършват изкопни работи без присъствието на специалист от Археологическия музей. 

„Отидох веднага на обекта, попитах има ли ръководител, собственик, някой шеф, с когото да разговарям, но се оказа, че там са само общите работници. Дадоха ми телефон на управителя на строителната фирма, ангажирана с изпълнението на инвестиционното намерение”, разказва Божинова. 

Тя веднага звъни на строителя "Билдинг Инвестмънт-КМ" ООД, обяснява, че строителният терен се намира в зона под археологическа защита. Зона, в която изкопните работи следва да се проведат под наблюдението на археолог.Така разбрала, че за обекта е издадено строително разрешение от район „Централен”, в което в допълнителните условия никъде не е упоменато подобно изискване - чудесно оправдание в случай, че бъде изровена някаква археология.

„Приканих строителя да спази законите, които са категорични, и веднага да прекрати изкопните дейности, да заповяда в Археологическия музей и да предостави документацията на обекта. Още същия следобед със специалист от музея се е срещнал човек от екипа. Той е предоставил документите и действително в тях липсва уточнение, че този терен попада в зона с археологическа защита”, разказва Божинова. 

Изпълняващият дръжността директор на музея в онзи момент Десислава Давидова уведомява представителя на инвеститорите, че трябва да се спрат изкопните дейности, да се свика експертна комисия на Министерство на културата, която да установи какъв е случаят, има ли нарушения или не, а след това и да издаде предписания. 

Два дни по-късно – на 7 октомври, посещавайки отново съседния строителен обект, Елена Божинова установява, че на ул. „Леонардо да Винчи” 13 изкопните работи продължават. 

„В петък – при посещението ми в обекта, когато  по мое настояване багерът спря да работи, беше изкопана една трета от терена. В понеделник на обяд, след като не бяха се съобразили с нашите твърдения, че това е незаконно и се унищожава културен пласт,  археологически структури, две-трети от терена бяха изкопани. Оставаше една малка част в северозападния ъгъл неразкопана”, разказва Божинова. 

Единственият шанс да спаси и малкото съхранена история е да сигнализира в полицията за извършващото се нарушение. На мястото веднага пристигат служители на реда от 4 РУ и след тяхната намеса възложителите, които се намират на обекта, са принудени да прекратят работата на строителите. Те са предупредени от полицията да не подновяват изкопните дейности до провеждането на Експертна комисия от Министерство на културата. 

Спасените остатъци от ценната мозайка

Тя посещава обекта на 14 октомври, а начело е представителят на главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” към МК Стоилка Игнатова. Специалистите са категорични, че на терена трябва да влязат археолози, а дали инвеститорите ще бъдат наказани – тепърва ще разберем. 

„Надяваме се да понесат някаква санкция, тъй като както казах около две-трети от терена, предвиден за застрояване, беше изгребан до котата на фундаментната плоча на планираната за строеж сграда - тоест до 3.80 дълбочина от съвременния терен. Ясно се виждаха в профилите пластове, наситени с археологически останки, с културни пластове от Античността и Средновековието, унищожени стени, а както по-късно установихме в хода на проучванията и половината от под на сграда, украсен с мозайки. Немалка част от него също е била изгребана от багера”, разказва Елена Божинова. 

В крайна сметка – след намесата на полицията, и оценката на експертите, че мястото трябва да бъде проучено, археолозите започват спасителни разкопки на 22 октомври.  Възложителят сключва договор с Археологическия музей.  Според него специалистите имат 40 дни, за да направят проучването на терена. Елена Божинова и колегата й Камен Станев успяват да го сторят за 24 дни. 

„Това, което зависи от нас, сме го направили. Действахме незабавно и по никакъв начин не искахме да бавим инвестиционното намерение. Оттук-насетне трябва да се реши какво ще се случва с мозайката, защото, доколкото разбирам – инвеститорите не искат да я експонират. Жалко е, че в голяма част от терена не успяхме да проучим по-високите нива на културните пластове, както и че половината от мозайката е унищожена и не можем да впишем тази представителна сграда от късната античност  в по-широк контекст. Да добием представа каква е била тя“, казва Елена Божинова. 

Какви са сценариите за спасяването на мозайката? 

Възможностите са две - да бъде експонирана на място или да бъде преместена в музейна среда. Археолозите, работили на терен, смятат, че експонирането й на място е изключително трудно и поради липса на стените на древната сграда, мозайката ще стои като апликация в средата на строителното петно. Те са на мнение, че най-добрият вариант е демонтирането й и реставрацията в музея. 

Кои  са инвеститорите на строителния обект?

От информационната табела на строежа става ясно, че възложители са „Даяна рентал“ ООД, „Даяна пропъртис“ ООД и „Випс-Експорт-импорт“ ЕООД.  Първите две фирми са на Бойчо Гинов – собственик на ресторанти „Даяна“. На мястото, където бе открита красивата мозайка, преди имаше заведение от популярната верига. „Випс-Експорт-импорт“ ЕООД пък се управлява от другия партньор в строежа на бъдещата сграда – Илко Копарански. 

Пак от информационната табела става ясно, че проектант на пететажното здание е арх. Цветелин Цоневски. Строител на сградата е "Билдинг Инвестмънт-КМ" ЕООД, а надзорът се осъществява от "Строителен Контрол БГ" ООД. 

Сградата, която ще бъде построена, се предвижда да има подземно ниво, с 14 изби, пет надземни етажа и два мансардни. Ще има 14 апартамента, 3 двойни гаража и 1 единичен, както и 7 паркоместа във вътрешен двор.  Това става ясно от публичен документ - отговор 

Какви всъщност са правилата в така наречената Бяла зона? 

В норматичните документи ясно е упоменато, че всички изкопни дейности, които касаят историческата зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив, трябва да се извършват под наблюдение на археолог. Тя включва Трихълмието  и така наречената Бяла зона на този резерват. По време на наблюдението археологът може да реши да спре строителните работи, ако бъде разкрит здрав културен пласт, който да проучи. Тогава се вика експертна комисия от Министерство на културата и по нейна преценка се взема решение да бъде ли извършено спасително проучване, или теренът да бъде освободен за строеж. 

Къде се намира ул. „Леонардо да Винчи“? 

Днешната улица „Леонардо да Винчи“ попада в границите на укрепения през римската епоха град, тоест във вътрешността на укреплението. В зоната са провеждани допреди този обект на 4 терена археологически проучвания. Те доказват, че има значителни културни пластове от два периода – Античност и Средновековие. Има улици, големи работилници за производство на луксозна керамика, вероятно и за металопроизводство. Накратко казано - има данни за интензивен живот. 

Тази част на града е била заселена още в края на 1 и началото на 2 в. Още тогава тя е включена в планировката на Римския град – била е благоустроена с улици, канализация. 

При всички изнесени дотук факти е озадачаващо как администрацията на район „Централен“ е издала разрешително за строеж без изричното изискване за археологическо наблюдение. 

 Очаквайте реакциите на всички участници в казуса с унищожената археология!