„Приемането на еврото ще остане в историята като ключова стъпка за България. Страната ще седне на масата за взимане на важни решения. Димитър Радев, като председател на Българската народна банка, ще има право да гласува в ЕЦБ по въпроси като финансовата стабилност, визията, дигиталното евро”. Това каза управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в изказването си на конференцията на високо равнище „България на прага на еврозоната”. Събитието е организирано от Министерството на финансите и Българската народна банка и се провежда в резиденция „Бояна”. Форумът е част от комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г..

Георгиева предупреди, че след 1 януари 2026 г. ще бъде изправена и пред краткосрочни и средносрочни предизвикателства. „Икономиката малко прегрява. Населението ни намалява, „изтичането на мозъци” продължава да ни удря. Как да се справяме? Отговорът на този въпрос е само един - с отговорни политики, насочени към защита на икономиката и повишаване производителносттта на частния сектор”, категорична е Георгиева.

Според нея на страната ни ще бъде нужна строга фискална политика и поддържане на макроикономическите показатели в стабилно състояние. 

„Еврото ще помогне, но само по себе си, то не гарантира по-висок стандарт на живот. Трябва да е обединено с добри политики”, каза още управляващият директор на МВФ.

„България е повече от готова, благодарение на Валутния борд, мерките, които сме взели, държавната политика за осведоменост за преминаването от лева към еврото. Има лека носталгия. Това, което е по-притеснително е политизирането на тази носталгия. България обаче ще има още по-големи ползи от присъединяването към еврозоната, каквито вече има от евроинтеграцията", подчерта Георгиева, цитирана от Нова.

Тя обобщи приоритетите на вътрешната политика на страната ни в настоящия момент до три основни задачи. На първо място това е циклично затягане на фискалната политика. „Фискалната дисциплина служи добре на България през последните десетилетия, но днес приоритетите са три: умерено повишаване на заплатите в публичния сектор с цел „охлаждане" на вътрешното търсене, увеличаване на пенсионните вноски за ограничаване на дефицита в пенсионната система и разширяване на висококачествените публични инвестиции, за да може потенциалното предлагане да навакса търсенето", посочи Георгиева.

Втората задача на страната ни е наблюдение на рисковете за финансовата стабилност. „Напрегнатите оценки на недвижимите имоти изискват особено внимание и могат да наложат допълнително затягане на макропруденциалната политика, с цел ограничаване на кредитния растеж и предотвратяване на прегряване на икономиката", коментира управляващият директор на МВФ. Георгиева припомни, че през 2024 г. БНБ въведе уместни мерки, насочени към кредитополучателите, но отбеляза, че сега тя трябва да бъде готова да ги затегне допълнително.

На трето място е необходимо ускоряване на структурните и управленските реформи. Това е от решаващо значение за повишаване на производителността и трайно нарастване на реалните доходи. Сред приоритетите трябва да бъдат мобилизирането на неизползвания трудов потенциал и привличането на чуждестранни таланти като отговор на застаряването на населението и емиграцията. Инвестициите следва да се насочат към образование и изкуствен интелект, а реформите - към изграждане на институции, прозрачност и добро управление, включително в държавните предприятия, каза още управляващият директор на МВФ.

Тя не пропусна да спомене и някои от ангажиментите на България към Европа. На първо място постави дълга на страната ни да се справи решително със собствените си слабости, особено в областта на управлението. От своя страна, Европа носи отговорността да настоява за реален напредък.

Второто задължение на България е да насърчава активно по-дълбоката икономическа и финансова интеграция в Европа – и то с удвоена решителност, предвид настоящия период на дълбока глобална несигурност. Светът преминава през значими трансформации, движени от промени в геополитиката, международната търговия, демографските процеси и технологичния напредък, посочи управляващият директор на МВФ.

Според нея не е достатъчно Европейският съюз да бъде зона на богатство, образование и талант, която се примирява с реален растеж на БВП от едва малко над 1 процент годишно, докато твърде много от най-добрите идеи и значителна част от спестяванията си се насочват към чужди пазари – за да се облагодетелстват други от техните ползи.