Зрителите я познават като репортер от различни горещи точки в Пловдив и региона. Вече близо три десетилетия Райна Зайкова разказва историите на хората – от най-тежките инциденти до най-вдъхновяващите човешки съдби. Малцина обаче знаят какво се случва, когато камерата угасне. Тогава журналистът остава на заден план, а напред излиза човекът. За Райна репортажът рядко приключва с последния въпрос пред камерата. След него често идва другият, който зрителите никога не чуват: „Как мога да помогна?“ Понякога сама започва да търси лекари, доброволци или дарители. Друг път преценява, че хората пред нея нямат нужда от телевизионен ефир, а от реална подкрепа. Неведнъж е отказвала да направи репортаж, защото е вярвала, че показността няма да помогне на човека отсреща.
Личният ѝ профил в социалните мрежи е изпълнен с призиви за помощ, благотворителни инициативи и каузи. След опустошителните наводнения в Карловско организира събиране на помощи, търси хора, готови да съдействат, и сама се включва като доброволец. Помага на възрастни хора да получат зъбни протези, подкрепя деца с тежки здравословни проблеми, участва в акции за бездомни животни и години наред е сред доброволците на „Нощ на ангелите“. Именно заради тази всеотдайност Райна Зайкова бе отличена в кампанията „Пловдив – град на доброто“ в категория „Социални дейности“. Заради лични ангажименти тя не успя да присъства на церемонията, а наградата от кмета Костадин Димитров прие нейният баща, който развълнуван сподели, че се гордее с момичето си.
„Ако някой заслужава тази награда, това е татко“, казва пред TrafficNews Райна.
Именно родителите ѝ са я научили, че чуждата болка никога не бива да остава незабелязана. „Ние със сестра ми така сме възпитани. Родителите ни винаги са били съпричастни към чуждата болка. Баща ми неведнъж е плакал, докато гледа мои репортажи за болни деца или хора в беда. Когато имаш такъв пример вкъщи, няма как и ти да не чувстваш“, признава тя.
След близо 30 години в журналистиката Райна отчита, че историите не я правят по-корава, а точно обратното. „Колкото повече години минават, толкова по-жалостива ставам“, споделя тя.
Една история обаче остава завинаги в сърцето ѝ. След наводненията в Каравелово тя среща възрастно семейство, което е изгубило почти всичко. Докато разговаря с дядото, той прикрива устата си с ръка, защото няма зъби. Парите, които двамата със съпругата му събирали за протези, били вложени в ремонта на разрушения им дом.
„Гледах го и все едно виждах моя дядо. Тогава им обещах, че ще намеря начин да помогна“, спомня си Зайкова.
На поста й в социалните мрежи се отзовават десетки хора, а момче и момиче стоматолози поемат лечението безвъзмездно. Скоро възрастните хора отново се усмихват. „Прибрах се вкъщи и плаках. Получих видео как двамата вече се усмихват. Това беше най-ценният подарък“, казва Райна и гласът й отново потрепва от вълнение.
Но доброто не спира дотам. Репортажът вдъхновява и други лекари да помогнат. Ортодонт се свързва с Райна и поема лечението на дете от същото село, загубило преден зъб след инцидент. „Ето така доброто заразява“, казва тя.
По същия начин говори и за доброволците от „Нощ на ангелите“ – хора, които не чакат някой да ги помоли, а просто застават до нуждаещите се. Искрено се възхищава на Зорница Танева – двигателят на инициативата.
Сред най-силните истории, които е разказвала, е тази на Николай – млад мъж, преборил левкемията благодарение на Ноам, костномозъчен донор от Израел. Двамата по-късно се срещат, а днес Николай сам е доброволец и вдъхва надежда на хора, които преминават през същото изпитание.
„Да дадеш една кръвна проба, без дори да подозираш, че ще спасиш човешки живот... Това е една от най-красивите истории, които съм разказвала“, споделя Райна.
Добротата й достига и до бездомните животни. Последното котенце, което намира едва живо пред входа си, тя храни с биберон, лекува и не спира да се грижи за него, докато му намери дом. „Денят ми започваше не с кафе, а с биберона“, разказва с усмивка.
Въпреки признанието, Райна продължава да твърди, че не прави нищо необикновено. „Не знам защо го правя. Просто ми идва отвътре. Нищо не ти пречи да си човек. Или нищо не ти струва“, допълва Райна Зайкова.