Майка с онкологично заболяване моли не за себе си, а за детето си

Автор: Plovdiv Now 16:02, 15.09.2026 4712

Здравейте, добри хора. Казвам се Мариета и съм майка на 8-годишния Раян. Моето момченце е слънчево и усмихнато дете със синдром на Даун и церебрална парализа.

Осем години чакам да чуя гласа на сина си. Осем години чакам той да може да ми каже, че е гладен, че го боли, че е щастлив, че ме обича. Но най-много от всичко чакам една-единствена дума – „Мамо“.

Раян е с тежка двустранна невросензорна загуба на слуха и до днес не е развил говор. Когато иска нещо, той просто ме хваща за ръката и ме води – до хладилника, когато е гладен, до чешмата, когато е жаден.

Аз съм се научила да разбирам детето си без думи. Но знам, че няма да бъда до него вечно. И точно това разкъсва сърцето ми.

Днес имаме надежда да направим следващата важна стъпка за Раян. Предстоят му прегледи и изследвания в болница в Истанбул, за да могат специалистите да оценят състоянието му и да определят как трябва да продължи лечението.

Необходими са КТ и ЯМР на шийния отдел, кръвни изследвания, аудиометрия, ехография на щитовидната жлеза и консултации с няколко специалисти. Раян има и медицинско становище за необходимост от тимпанопластика и слухопротезиране.

За тази първа важна стъпка са ни необходими 4 550 евро.

За някого това може да е просто сума. За мен зад тези 4 550 евро стои надеждата един ден детето ми да може да чува по-добре, да получи правилното лечение и да има шанс за по-самостоятелен живот.

Аз самата съм преминала през тежко лечение за Лимфом на Ходжкин, а през 2026 г. отново съм изправена пред сериозни здравословни проблеми, лечение и операции.

Но днес не ви моля за себе си.

Моля ви за Раян.