Пловдив иска да премине от обикновено видеонаблюдение към система, която да разпознава рискови ситуации още докато се развиват и да дава възможност за реакция в реално време. Това е основният принцип в представената от кмета Костадин Димитров и авторите ѝ концепция за централизирана система за сигурност и превенция на риска.

Един от най-ясните примери, дадени при представянето, е свързан с парковете и зоните за отдих. Самото тичане на човек в парк не представлява необичайно поведение. Ако обаче един човек бяга, а друг го преследва и държи предмет, който може да бъде разпознат като оръжие, ситуацията вече би могла да бъде маркирана от системата и подадена за проверка.

Именно това трябва да отличава новия модел от конвенционалните камери – да не се чака инцидентът да приключи, за да бъде преглеждан записът.

„Точно тук и в такива случаи е важно да може да се реагира навреме и до органите на реда да стигне информацията по най-бързия начин“, обясни Георги Кисьов, зам.-управител на „Риск Електроник“ и представител на екипа, разработил концепцията.
Като пример беше посочен и трагичният случай на Младежкия хълм, който според публично известната информация се е развивал повече от час.

Авторите изрично уточниха, че не може да се спекулира дали подобна система би променила изхода от конкретния случай. Според тях обаче колкото по-рано бъде установено необичайно поведение, толкова повече време има за реакция.
Концепцията обхваща два основни типа пространства – транспортната инфраструктура и местата със струпване на хора. Само в транспортната част са включени 196 спирки и 74 кръстовища, а в останалата – паркове, градини, алеи, централната градска част и други рискови точки.

Предвидени са стотици камери и различни видове сензори, като част от вече съществуващото общинско видеонаблюдение също може да бъде присъединено.

Костадин Димитров даде пример и с новоизграждащ се парк, в който са планирани 171 камери. Идеята е те да бъдат съобразени със системата и информацията от тях да може да бъде анализирана за нетипични действия още в момента, в който се случват.
„Още 2024 г. ние сме възложили изграждане на концепция за превенция и анализиране на рисковите зони в град Пловдив и изготвянето на система, която ще даде възможност на града да бъде по-сигурен“, заяви кметът.

Така от Общината подчертават, че проектът не е започнал като непосредствена реакция след последните тежки инциденти в града, а е резултат от работа, възложена още през 2024 година.

Георги Кисьов сравни архитектурата на системата с човешки организъм. Камерите и останалите сензори са „очите и ушите“, аналитичната платформа е „мозъкът“, а общинският координационен център и институциите, които трябва да реагират, са „ръцете и краката“.

„Представете си един мозък, който е в състояние всички тези данни да ги агрегира на едно място и да ги анализира. Много важно е да подчертая – в реално време“, посочи той.

Системата няма да работи само с картина. Към нея могат да бъдат включени сензори за звук, температура, влажност, качество на въздуха и други данни в зависимост от конкретната зона.

Когато анализът покаже риск, информацията трябва да достигне до общински координационен център. Там служителите ще преценяват дали случаят изисква сигнал до МВР.

Предвидена е и възможност при определени сценарии полицията да поема контрол върху роботизирани камери, които да следят дадено събитие в реално време.

Според разработчиците подобна автоматизирана аналитична функция е необходима заради огромния брой наблюдавани места. Практически е невъзможно служители едновременно да следят качествено стотици камери и да разпознават всяка ситуация, която се развива към риск.

Сред заложените сценарии са още разпознаване на изоставен багаж на места с много хора, вандализъм, нарушения по пътищата и други нетипични действия.

Системата може да бъде използвана и извън тежките криминални случаи. Димитров посочи възможности за борба с вандализма по спирките, нерегламентираното изхвърляне на отпадъци и контрола на прекомерен шум.
„Ключовите думи тук са превенция. Тук са зони с потенциален риск“, заяви кметът.

По думите му видеонаблюдението вече е давало резултати в Пловдив. След поставянето на камери в определени паркови пространства и на спирки в район „Тракия“ вандалските прояви са намалели.

Следващата стъпка е изготвянето на подробна карта на рисковите зони. Общинска полиция и заместник-кметът по сигурността трябва да посочат местата, за които има натрупани данни за предишни инциденти и нерегламентирани действия. Информация ще може да идва и от учебните заведения.

Димитров очерта като потенциални рискови пространства всички големи паркове в районите на Пловдив, централната градска част и конкретни места, за които има фактическа история на нарушения.

Предвидени са и различни технически решения за местата, на които стандартното захранване е трудно – директна електрическа връзка, използване на уличното осветление с батерия или автономно захранване с фотоволтаици.
„Няма вече невъзможни неща. Въпросът е колко ще е сигурно изпълнението“, каза Димитров.

Част от настоящите общински камери също могат да бъдат интегрирани. При някои от новите устройства аналитични функции ще има още в самата камера, така че тя да изпраща към централата само необходимите данни – особено на места с по-трудна мрежова свързаност.

За реализацията предстои да бъде намерен и моделът на финансиране. Кметът подчерта, че сигурността не е единствено отговорност на местната власт и Общината ще търси държавна подкрепа и продължаване на партньорството с МВР.
Така мащабният проект вече има очертана архитектура, конкретни типове рискови зони и сценарии за реакция. Предстои актуализиране на част от техническите параметри, окончателно определяне на местата и преминаване към реалното му изграждане.
Целта остава една – камерите в Пловдив да не бъдат само свидетел на случилото се, а част от система, която да даде шанс за реакция преди един риск да се превърне в трагедия.