Открит е механизъм в мозъка, който определя кога сме направили грешка. Този механизъм също така действа за запомняне на грешката и грижата тя да не се повтори отново.

Учени от Университета в Айова, САЩ, разглеждат как мозъкът може да разграничи дали някоя нежелана случка може да е възникнала по собствена вина и кога тя се дължи на външни фактори, които не зависят от нас. Научното им изследване взима данни от 76 доброволци. Активността на мозъчните им вълни е изследвана чрез електроенцефалография.

Оказва се, че човешкият мозък е способен да разграничи дали сме виновни за дадена случка или не средно за около една секунда. Обаче, когато е ясно, че причината са външни фактори извън нашия контрол, реакцията е по-бърза. И обратно, когато случилото се е по наша вина, времето за реакция се удължава до около 3 или 4 секунди. Причината за това се крие не в неспособността да признаем, че грешим, а защото освен, че откриваме себе си като виновни за случката, мозъкът ни запомня цялата ситуация като урок в стремеж да не я повтаря отново.

Сочи се, че когато отличим дадена ситуация като такава, за която сме виновни, се пренастройват системите ни за зрение, когнитивни способности и моторно-двигателни функции.

Способността на мозъка да си приписва вина и да се поучава от грешките си е различна от емоционалното състояние, при което изпитваме вина. Това състояние възниква, когато осъзнаем някакъв провал от наша страна, независимо дали този провал ни е посочен от чужди хора или не – емоция, породена от усещането ни за съвест. Срамът, от друга страна, е емоционално състояние, което се базира повече на социалното ни положение. Срамът и вината в мозъка се проявяват по много сходни начини, но други фактори играят роля в тяхното появяване. Някои изпитват повече срам, отколкото вина, и обратно – в това поведение играят роля много социални, но и биолигични фактори, които определят колко силно изпитваме дадени емоции. Има някои психиатрични заболявания, при които човек никога не изпитва вина или срам – психопатията е един такъв пример. А тези, които изпитват много срам или вина от детска възраст, е много вероятно да продължат с такова поведение и с напредването на възрастта.

Източник: Puls.bg