Кафе с аромат на отлагане: Колежа остава в стария режим, а сметката пак е за пловдивчани
Общинският съвет в Пловдив не прие ново споразумение, което трябваше да сложи ред в ползването на стадион „Христо Ботев“. Така Колежа остава в досегашния режим – с наем от около 2300 евро и с множество въпросителни около търговските площи, паркинга, скайбоксовете и помещенията, които продължават да са най-спорната част от казуса.
А това е най-лошият възможен вариант – нито има нови правила, нито има ясно разделение между спортната и търговската дейност, нито има отговор кой и на какво основание ползва приходоносните части на общинския стадион.
Първоначалното предложение предвиждаше именно това – Ботев да ползва игрищата, трибуните, съблекалните и необходимите помещения за спортна дейност, а всичко останало – магазини, музей, паркинг, скайбоксове, зали и други търговски площи – да се отдава по реда на общинските наредби. Тоест клубът да играе футбол, а Общината да управлява търговските активи на собствения си стадион.
В последния момент обаче кметът Костадин Димитров внесе изменение след среща със Сдружение ПФК Ботев. С него на практика се запазваше досегашният режим, но наемът се увеличаваше на 6000 евро. Така вместо ясно решение се появи компромис, който отново оставяше целия стадион в един пакет – само че срещу по-висока цена.
Проблемът обаче никога не е бил само в размера на наема. Проблемът е принципен – може ли общински стадион, строен с публични средства, да се ползва почти като частна територия? Кой контролира паркинга? Кой управлява скайбоксовете? Кой решава кой влиза в търговските помещения? И защо Общината толкова трудно влиза във владение на собственото си имущество?
Сутринта пред сградата на Общинския съвет се събраха около 30-40 привърженици на Ботев – далеч от мащабите на предишни протести, когато за Колежа излизаха стотици фенове. На място бе и финансовият благодетел на клуба Илиян Филипов, който пристигна с феновете, но не дочака разглеждането на точката заради неотложна работа.
Така в залата не остана човекът, който през последните дни най-активно внушаваше, че някой иска да „вземе“ стадиона от Ботев. Само че Общината няма как да вземе стадиона от Ботев, защото той е общински. Построен е с публични средства – държавни и общински. Да, той е домът на Ботев и винаги ще бъде негов, но България е правова държава и се следва върховенството на закона.
Защото при сегашната ситуация Община Пловдив плаща на Ботев да играе на Колежа. Точно така, режийните разходи, за които Филипов говори са 70 000 евро на месец. Само че при сегашната ситуация с въведени помещения с Акт 16 се плащат данъци – ТБО и данък сгради. Ако вторият налог е от единия в другия джоб на Община Пловдив, то ТБО не е такъв – при въведени сгради за 30 млн. евро – такса смет е близо 260 000 евро на година, а полученият наем – 26 000 евро… или 10 пъти повече!
И тук е големият парадокс около позицията на Филипов. Когато Общината възлага строителство и плаща милиони, стадионът е безспорно общински. Когато обаче същата тази Община поиска да раздели спортната дейност от търговската и да управлява залите, паркинга и скайбоксовете си по законов ред, изведнъж се появяват исторически аргументи, фенска емоция и тезата, че някой отнема нещо от клуба.
Това е удобен двоен стандарт.
Като строител Филипов няма проблем Общината да е собственик, когато плаща. Като благодетел вече има проблем, когато същият собственик поиска ред. Като фен говори за историята на Ботев. Като бизнесмен не забравя публичния ресурс. Но когато стане дума за търговските площи – всичко трябвало да върви в комплект.
Именно затова спорът не е дали Ботев трябва да играе на Колежа. Разбира се, че трябва. Спорът е дали към футболния терен трябва автоматично да вървят и всички търговски възможности на стадиона – паркинг, скайбоксове, зали, магазини, фитнеси и кафенета.
Кметът Костадин Димитров заяви, че трябва да се разграничи спортната от търговската дейност. Само че не защити докрай тази позиция. От една страна говори за ясно разграничение, от друга внесе изменение, което запазва досегашния широк режим срещу 6000 евро. От една страна концесията бе посочена като най-чистия вариант за бъдещето, от друга не бе даден категоричен отговор какво трябва да се случи дотогава.
А точно това е работата на кмета – да има ясна позиция и да защитава интереса на пловдивчани. Не да оставя Общинския съвет сам да гадае коя от двете версии е правилната.
В крайна сметка единствено Яна Димитрова от „Браво, Пловдив“ постави темата в нейния правен и нормативен контекст. Тя настоя да се гласува първоначалното предложение – това, което разделя спортната от търговската част по модела, приложен вече при стадион „Локомотив“.
Тезата ѝ бе проста: ако Ботев иска помещенията, Общината може да обяви търгове. Клубът може да участва, да ги спечели, да подпише договори и да ги ползва. Така е по наредба. Така е за всички. Така е по закон.
Предложението ѝ събра 24 гласа „за“ – от „Браво, Пловдив“, ПП-ДБ, БСП и осем съветници от ГЕРБ, но не достигнаха нужните 26 гласа. Част от съветниците, сред които председателят на Общинския съвет Атанас Узунов и Гошо Къчков, се въздържаха.
Това постави и политическия въпрос какво се случва в групата на ГЕРБ. Осем съветници подкрепиха ясното разделяне на спортната и търговската част, други избраха различно поведение. Дали става дума за разцепление, за объркване, за различни вътрешни сигнали или за удобно разпределяне на ролите – едните „за“, другите „въздържали се“ – остава отворен въпрос.
Измененото предложение на кмета за наем от 6000 евро също не мина, като получи едва 18 гласа „за“.
Така Ботев остава да ползва Колежа както досега. Със стария наем. С неяснотите около търговските площи. С въпросите около паркинга. С неуредения режим за помещенията. С очакване скоро отново да бъде внесено предложение.
Това обаче не може да продължава безкрайно. Защото в момента се създава опасен прецедент – един клуб остава в по-благоприятен режим от други, докато Общината отлага решението. Локомотив вече има споразумение, при което спортната част е отделена от търговската. При Ботев това не се случи.
Така се раждат привилегиите – не винаги с гласуване „за“, понякога и с удобно негласуване.
Сега въпросът е какво ще направи кметът. Ще остави ли Ботев да плаща около 2300 евро за целия стадион? Ще внесе ли ясно предложение? Ще защити ли принципа, че спортната част е едно, а бизнесът върху общински имот – съвсем друго? Ще обяви ли търгове за помещенията, паркинга и скайбоксовете?
Ако Ботев действително иска концесия, това е нормален път – с условия, инвестиции, срокове, отговорности и контрол. Но дотогава общинската собственост не може да се ползва на принципа „ние сме на терена, значи всичко около него е наше“.
Колежа е домът на Ботев. Това никой не оспорва.
Но Колежа е и общински стадион. Платен с публични средства. А след днешното гласуване проблемът не е решен. Той просто е отложен.
Кафето пред Общинския съвет може и да беше символично, но сметката отново остава за пловдивчани.
