От 1 януари 2027 г. България се разделя на четири нови региона за планиране. Столицата София получава напълно нов, специален статут, съвместявайки функциите на община и самостоятелен регион. Какво означава това за останалите големи градове и как ще се пренаредят европейските средства през следващия програмен период?

Предстоящата фундаментална промяна в териториалното деление на България е за целите на регионалното развитие. Шестте досегашни региона за планиране отиват в историята, за да отстъпят място на четири нови – Северен, Източен, Южен и Столичен. Тази реформа, заложена в публикувания за обществено обсъждане проект за изменение на Закона за регионалното развитие, е директно следствие от демографската криза в страната и императивните изисквания на европейското законодателство, пише Тrafficnews.bg.

Новите четири региона ще послужат като основа за програмирането и разпределението на европейските средства за следващия програмен период (2028 – 2034 г.). Очаква се това да оптимизира достъпа до еврофинансиране и да насочи инвестициите по-ефективно чрез Интегрираните териториални инвестиции – подход, при който съседни общини и функционално свързани територии си партнират за решаване на общи проблеми.

Къде е Пловдив на новата карта?

Според новата структура, страната ще бъде разделена на Северен, Източен, Южен и Столичен район.

Пловдив ще бъде сърцето на най-големия от тях – Южния район. В неговия обхват ще влязат цели 10 области: Пловдив, София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Стара Загора, Хасково и Кърджали. Това окрупняване ще изисква много по-силна координация между местните власти в Южна България при планирането на мащабни инфраструктурни и икономически проекти.

Останалата част от страната се разпределя между Северен район (11 области от Видин до Силистра) и Източен район (6 области, включващи Черноморието, Шумен, Сливен и Ямбол). Границите на самите 28 области остават непокътнати.

Ето точното разпределение на четирите региона

• Северен район: Обединява цели 11 области (Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград, Силистра).
• Източен район: Включва 6 области (Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол).
• Южен район: Очертава се като най-мащабния с 10 области (София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали).
• Столичен район: Обхваща единствено област София (Столична община).

Специалният статут на София

Най-голямото концептуално нововъведение е отделянето на град София (Столична община) като самостоятелен Столичен район.

Поради огромната концентрация на население, икономическа активност и инфраструктура, за столицата се въвежда напълно специфичен модел на управление. Тъй като София ще бъде едновременно община и регион от ниво 2, Планът за интегрирано развитие на общината (ПИРО) официално ще изпълнява и функциите на Регионална териториална стратегия. Това ще спести дублирането на стратегически документи и ще позволи по-бързото и координирано решаване на проблеми като транспортния трафик, качеството на въздуха и урбанизационния натиск. Съставът на Регионалния съвет за развитие също ще бъде уникален – в него ще влизат областният управител на София-град, кметът на общината, председателят на общинския съвет и кметовете на столичните райони.

Голямото пренареждане на еврофондовете

Промяната в регионалната карта не е просто статистическа формалност – тя е критично важна за бъдещото усвояване на европейски средства. Основната причина за реформата е обезлюдяването, тъй като европейският регламент изисква всеки регион от ниво 2 (NUTS 2) да има поне 800 000 жители. Без окрупняването, България рискуваше да загуби легитимната си териториална база за финансиране.

Пренареждането на еврофондовете ще се случи по няколко линии. Първият ефект от изпълнението на интегрираните стратегии за настоящия период (2021-2027 г.) ще бъде прекратено преждевременно с влизането в сила на закона, без да им се прави последваща оценка. Причината е проста – старите 6 региона престават да съществуват и границите им вече няма да са актуални.

Ще има нова база за разпределение на парите. Новите 4 региона ще бъдат териториалната основа, върху която ще се програмират и разпределят средствата, съфинансирани от ЕС за следващия програмен период (2028 – 2034 г.).

Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) е друго нововъведение. Европейското финансиране ще бъде все по-тясно обвързано с т.нар. интегриран подход. Регионалните съвети на новите четири района ще имат ключовата роля да определят кои приоритетни инвестиции да получат европейски средства. Финансирането вече няма да се дава „на парче“, а ще се насочва към партньорства между съседни общини и функционално свързани територии, които решават общи проблеми.

Новото райониране гарантира, че България ще запази правото си на достъп до кохезионните фондове, но същевременно поставя предизвикателство пред местните власти – те ще трябва да се адаптират бързо към новите граници и да се научат да планират общи проекти в много по-широки географски мащаби.

Новите правила няма да струват допълнителни пари на държавния бюджет, но ще променят изцяло логиката на регионалното планиране. Законопроектът е отворен за обществени консултации на правителствения портал strategy.bg от 7 юли 2026 г., като бизнесът, местните власти и гражданите могат да изпращат своите коментари и предложения в рамките на един месец – до 6 август 2026 г.

Статистиката и новата карта на България

Новото деление е и директно следствие от изискванията на европейската система NUTS, което е официалното наименование на "обща класификация на териториалните единици за статистически цели". Основната цел на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 и класификацията NUTS е да се осигурят събирането, съставянето и разпространението на хармонизирани регионални статистически данни в рамките на целия Европейски съюз. В приложенията към регламента са посочени именно териториалните единици, които трябва да се използват за статистически цели от всички държави членки.

Целият процес е иницииран, след като Министерският съвет предостави мандат на Националния статистически институт да проведе преговори със статистическата служба на Европейската комисия – Евростат, за промяна в обхвата на регионите ни от ниво 2.

В документите към законопроекта изрично се посочва, че ако границите не бъдат променени, България би имала сериозни затруднения при предоставянето и обработването на статистически данни към Евростат. Също така, запазването на старата карта би довело до неефективна съпоставимост на нашите регионални данни с тези на останалите европейски държави.