Демографската криза в България отдавна е преминала границите на обикновен проблем и вече се е превърнала в национална катастрофа. Страната губи население, цели региони се обезлюдяват, а младите семейства все по-често търсят перспектива в големите градове или извън България. Въпреки многобройните стратегии и програми през последните десетилетия, държавата все още не е намерила устойчив отговор на тези процеси.

Темата за демографското бъдеще на страната беше сред основните акценти в интервю с кандидата за президент Ивайло Симеонов, който постави под съмнение ефективността на досегашните политики и настоя за цялостна промяна в условията, при които младите хора създават семейства и отглеждат децата си.

Последните официални данни на Националния статистически институт показват мащаба на проблема. През 2025 година в България са се родили живи едва 50 241 деца – с 3187 по-малко спрямо предходната година. В същото време починалите са 99 479, а отрицателният естествен прираст достига 49 238 души. Всички области в страната отчитат повече починали, отколкото родени.

Според Симеонов обаче решението не може да се изчерпва с поредната финансова помощ или еднократен стимул при раждане на дете. Той смята, че в основата на демографската политика трябва да стои нещо много по-съществено – сигурността на младото семейство.

Кандидатът за президент използва понятието „битов мир“, с което описва условията, необходими на родителите, за да планират бъдещето си спокойно. Това означава гарантирано място в детска градина, качествено училище, достъпно здравеопазване, добра инфраструктура и възможности за работа.

Според него именно липсата на такава предвидимост кара много млади хора да отлагат създаването на семейство или да напускат родните си места. Дори високите финансови стимули трудно могат да компенсират липсата на основни обществени услуги и перспектива за развитие.

10 000 евро за трето дете – моделът на Елин Пелин

Като пример за местна демографска политика Симеонов посочи община Елин Пелин, която управлява вече трети мандат. Там е въведена финансова подкрепа, която може да достигне 10 000 евро при раждането на трето и следващо дете, при изпълнение на определени условия.

По думите му тази подкрепа е само един от елементите на по-широка общинска политика, която включва инвестиции в образованието, детската инфраструктура и подкрепата за младите семейства.

Симеонов твърди, че прилаганите мерки дават резултати, като отчита повече семейства с три и повече деца и положителна демографска тенденция в общината. Доколко тези резултати се дължат конкретно на финансовите стимули, а не и на други фактори като заселването на нови жители, е въпрос, който изисква отделен анализ.

Кандидатът за президент подчерта, че създаването на семейство не трябва да се разглежда единствено през размера на държавните помощи. Според него решаващо е усещането, че местната общност предлага условия за трайно установяване, образование и развитие на децата.

Обезлюдяването е и проблем на регионалното развитие

В интервюто Симеонов обвърза демографската криза и с прекомерната финансова централизация на държавата.

Според него много общини нямат необходимите инструменти, за да изграждат самостоятелна политика за привличане и задържане на млади хора. Липсата на инвестиции, работни места и качествени публични услуги постепенно принуждава населението да се концентрира в няколко големи града.

Именно затова една от идеите му е част от приходите от данъка върху доходите и корпоративния данък да остават в общините, в които се създава икономическата дейност. Така местните администрации биха могли да инвестират повече средства в училища, детски градини и инфраструктура.

Симеонов предупреди, че ако тази тенденция продължи, след две-три десетилетия България рискува да се превърне в държава с едва няколко активно развиващи се градски центъра и големи обезлюдени територии.

В разговора кандидатът за вицепрезидент проф. Косьо Стойчев допълни, че решаването на демографските проблеми изисква дългосрочна национална стратегия, която да надхвърля мандата на отделните правителства.

Двамата настояват регионалното развитие, финансовата децентрализация и демографската политика да се превърнат в трайни национални приоритети.

Съществената въпросителна е как подобни идеи могат да бъдат реализирани от президентската институция, която няма преки правомощия да определя данъчната политика или бюджета на общините. Симеонов вижда ролята на държавния глава в поставянето на дългосрочни цели и търсенето на обществен и политически консенсус за тяхното изпълнение.

На този фон демографската криза остава един от въпросите, които ще изискват решения далеч след президентските избори на 25 октомври. Защото зад статистиката за намаляващото население стои не само броят на новородените, а и въпросът къде и при какви условия следващите поколения българи ще изберат да живеят.

Цялото интервю може да видите тук: 

Купуването и продаването на гласове е престъпление!