Как ще се спогодят синдромът на тъмните прозорци, склонността на българина да инвестира всеки лев, а вече евро, в недвижими имоти и надвисналата сянка на новата данъчна брадва? Това е един от най-актуалните въпроси на деня, засягащ огромен процент от българите, голяма част от които - не е тайна - са крупни имотовладелци. Докато градовете ни се превръщат в бетонни джунгли, а строителните кранове са неизменна част от пейзажа, вечер над една трета от прозорците в новите кооперации остават тъмни. 

Стойността на жилищата, притежавани от домакинствата у нас, се оценява на колосалните 420 млрд. евро. За сравнение, абсолютно всички финансови активи на населението взети заедно са едва 554 млрд. евро. На практика, над 75% от богатството на нацията е заключено в тухли и бетон.

Именно в тази силно наелектризирана среда властта хвърли искрата: обмисля се въвеждането на прогресивен данък върху имотите. Идеята е проста на хартия – първото жилище се облага по една тарифа, а всяко следващо е с прогресивно скачаща ставка. Но какво реално мислят хората, които ще трябва да плащат сметката?

Анкета, проведена сред читателите на TrafficNews, улови пулса на обществото по тази болезнена тема. Резултатите от гласуването, в което се включиха близо 6800 души, показват, че българинът е дълбоко раздвоен.

Точно четири от десет от читателите ни са категорични – подобен прогресивен данък би бил несправедлив. За тях закупуването на имот е плод на дългогодишен труд и не бива държавата да наказва хората, решили да инвестират спестяванията си в тухли и бетон.

Ако обаче съберем отговорите на онези, които подкрепят мярката под една или друга форма, картината се обръща. Над половината от анкетираните са „за“ по-високи налози, но с важни уточнения. 35.64% смятат, че прогресивният данък трябва да удари само собствениците на повече от два имота. Други 20.80% подкрепят идеята, но настояват ставката да е съобразена с локацията – защото един наследствен апартамент в обезлюдяващ се район не може да се мери с инвестиционен имот в центъра на Пловдив или София. Едва 4.10% не могат да преценят.

Изводът е ясен: обществото усеща, че пазарът е изкривен и е склонно да подкрепи регулации, но само ако те са хирургически прецизни, а не действат на принципа на брадвата.

Защо изобщо си говорим за промяна в данъците? Защото националната статистика крещи, че нещо не е наред. България е абсолютен отличник в Европа по собственост – 92.5% от домакинствата живеят в собствено жилище. Наемният пазар е свит до нищожните 3.1%. В същото време обаче цели 38.9% от всички жилища в страната (или над 1.65 милиона единици) стоят необитаеми. Това са данни от 2021 година, а нови ще има едва около 2031.

Експертите на Световната банка вече имат термин за това – „синдром на тъмните прозорци“. Дори в икономически двигатели като София и Пловдив, около 25% от жилищата пустеят. Те се купуват не за живеене, а като касички за съхранение на стойност и предпазване от инфлация. Както отбелязва икономистът Димитър Събев, има хора, които държат по 5-6 жилища единствено като инвестиция, докато младите не могат да си позволят дом, а 41% от населението живее в пренаселени условия.

Логиката на управляващите, потвърдена и от премиера Румен Радев, е, че прогресивният данък може да изкара тези празни апартаменти на пазара – или за продажба, или под наем.

Експертите обаче бързат да охладят политическия ентусиазъм. Въвеждането на данък върху броя на имотите крие огромни подводни камъни. Първо, административен хаос. Към момента общините нямат свързани информационни системи. Финансовият журналист Петър Илиев посочва абсурда: можете да декларирате основно жилище в София, да имате още едно в Каспичан и местните власти просто да не знаят за това.

Второ, мярката може да се окаже ялова. Димитър Събев е скептичен, че такъв данък ще има ефект. Според него системата ще бъде лесно заобиколена чрез масово прехвърляне на имоти на деца и роднини. Вместо да охлади пазара, държавата просто ще отвори работа на нотариусите.

Освен това, критиците с основание питат: защо да облагаме броя на вратите, а не общата площ или реалната пазарна стойност на притежаваното? А и самият премиер Радев признава, че рязкото вдигане на налозите крие сериозен риск да доведе до скок в наемите, което отново ще удари най-уязвимите.

Данните от анкетата на TrafficNews са категоричен сигнал към властта: българите са изморени от спекулата с имоти и виждат проблема с хилядите заключени, празни апартаменти. В същото време обаче, те няма да преглътнат сляпо вдигане на данъците, което приравнява човека с един наследствен апартамент в провинцията с играчите, трупащи портфейли от имоти в големите градове.

Ако държавата иска да лекува „синдрома на тъмните прозорци“ или просто да търси откъде да събере още евро в бюджета, ще ѝ трябва много повече от поредната скалъпена набързо данъчна формула. Ще ѝ трябва реална дигитализация, свързаност на регистрите и най-вече – усещане за справедливост. В противен случай, тъмните прозорци ще си останат тъмни, просто ще се водят на името на внуците.