Владимир Стоянов Заимов е български офицер, генерал-полковник, военен деец. Участник във войните за национално обединение (1912-1918). По време на Втората световна война е против участието на България в Тристранния пакт. Работи като съветски шпионин в България, за което е осъден и разстрелян.

Владимир Заимов е роден на 8 декември 1888 г. в Кюстендил. Син на българския националреволюционер, апостол на Трети врачански революционен окръг през Априлското въстание и русофил Стоян Заимов. По това време баща му е директор на Педагогическото училище в Кюстендил.

Свързва живота си с Ана Лалева от Карлово. По време на Първата световна война им се ражда син, когото кръстили Стоян.

Осъден на смърт чрез разстрел на 1 юни. Подава молба за помилване, която стига до цар Борис на 3 юни 1942. Върху тази молба цар Борис собственоръчно отбелязва „Присъдата вече е изпълнена“. Разстрелян е на стрелбището на ШЗО на 1 юни 1942 г. в деня на издаването на смъртната присъда.

Полина Антонова Недялкова е родена на 8 декември 1914 година в София. Тя е съветски и български офицер, танкист, интербригадист, първата жена-генерал в Българската армия. Нейните родители са комунистите Антон и Цветана Недялкови. Бащата, осъден на смърт през 1924 г. заради участието му в Септемврийското въстание от 1923 г., успява да замине за СССР, а през 1926 г. при него пристига и семейството му.

Полина Недялкова завършва през 1936 г. Експлоатационния факултет на Военната академия за механизация и моторизация в Москва и става инженер-механик на автобронетанкова техника.

Завръща се в България през 1952 г. и постъпва в Българската народна армия. Участва в развитието на българските бронетанкови войски, в техническото превъоръжаване и модернизацията на БНА. Назначена е за началник на Автотракторното уп­равление на Министерството на народната отбрана, а по-късно – за заместник-началник на Главното автобронетанково управление. Организира издаването и става главен редактор на списание „Военна техника“ (1967).

През 1974 г. е произведена в звание генерал-майор (днес: бригаден генерал), ставайки първата жена в България с висше офицерско звание (следващите жени-генерали са Нанка Серкеджиева от МВР и Нонка Матова) и първата жена-генерал от бронетанковите войски. Умира на 5 януари 2001 година в София.

Вили Арам Казасян е български джаз музикант, диригент, композитор, аранжор и пианист от арменски произход. Баща е на Александър Казасян и певицата Хилда Казасян. Роден е на 8 декември 1934 г. в София. 

Автор е на множество джазови инструментални пиеси, детски песни, филмова музика („Ян Бибиян“, телевизионните – „Неочаквана ваканция“, на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли. Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години 

Кариерата му е трайно свързана с Биг бенда на БНР, където е последователно пианист, втори диригент и диригент в продължение на 38 години (1960 – 1998). Той е най-популярния диригент на Биг бенда на Българското националното радио, като много често неговото име се отъждествява, с това на оркестъра.

От 1998 до 2008 г. Вили Казасян ръководи собствена музикална формация, известна като „Биг бенда на Вили Казасян“ или „Вили Бенд“.

Голям е приносът му за организирането в първите стъпки за развитието и утвърждаването на фестивала „Златният Орфей“, както и на телевизионния конкурс за поп песни „Мелодия на годината“, както в подпомагането и развитието на много наши музиканти и изпълнители. Дългогодишен диригент на „Златният Орфей“.

Под диригентската му палка са пяли редица наши и чужди популярни певци.

Маестро Казасян е носител на множество музикални награди, включително на награда на името на Йосиф Цанков през 1984 г., присъдена му за утвърждаване и развитие на Междуанродния музикален фестивал „Златният Орфей“ и на наградата Сирак Скитник от 2005 г. за цялостен принос към Българското национално радио (БНР). За него казват, че е известен не само със своя огромен професионализъм, но и със запомнящата се негова човечност и доброта, и с артистичността си на сцената. 

Почива на 12 юли 2008 г., след едноседмична кома.