На днешния 1 май през 1966 година умира академик Кирил Попов. Той е един от най-видните български математици, член на БАН.

Математическата гимназия в Пловдив носи неговото име.

Роден е на 3 май 1880 г. в Шумен. Бащата на Кирил Попов, Атанас, е търговец от Шумен, живял дълги години в Цариград, участвал в българските национални борби. Анаста, майката на Кирил, притежавала изключителни артистични заложби. Тя била духовната опора за шестчленното си семейство. Атанас и Анаста Попови имали четири деца: Кирил, Методи, Екатерина и Коста. Кирил Попов получава начално и основно образование във Варна. През 1897 г. завършва класическия отдел на варненската гимназия и става учител в основно училище. На другата година се записва във Висшето училище в София, във Физико-математическия факултет, специалност математика и физика. Печели стипендия, която заедно с припечелени пари от преводи от френски му позволява да се издържа по време на следването си. През 1902 г. завършва висшето си образование. Една година учителствува в Свищов, през което време се запознава с трудовете на Ернст Мах и Анри Поанкаре. През 1904 г. е избран за асистент към катедрата по астрономия на Физико-математическия факултет, оглавявана от проф. Марин Бъчваров. Най-слабият му предмет е немският. Двете години като асистент му помагат да задълбочи познанията си по теоретична физика, небесна механика, теория на вероятностите и геометрия.

През 1914 година Кирил Попов е избран за доцент по диференциално и интегрално смятане в Софийския университет. Интересите на младия доцент по външна балистика се появяват през време на Първата световна война, когато публикува и първия си труд в тази област. През 1920 г. заминава за Берлин, където се запознава с Рихард фон Мизес, който публикува новите му трудове по балистика. От 1925 г. чете лекции по външна балистика в Сорбоната, Берлин и в други немски и френски университети. Кирил Попов посвещава огромна част от творчеството си на проблеми от термодинамиката и необратимите термодинамични процеси. Лауреат е на наградата на Парижката академия на науките, както и на някои от най-високите български държавни отличия. От 1947 г. е член на Българската академия на науките. Написва превъзходни учебници и монографии, участва в десетки международни научни конференции, получава множество награди и отличия. След дълъг и плодоносен творчески път акад. Кирил Попов умира на 1 май 1966 г. в София.

Научното дело на акад. Кирил Попов обхваща повече от 150 публикации. В него се очертават главно три основни теми, отговарящи на трите върхови периода от творческата му активност. Първата тема са изследванията му върху движенията на малката планета Хекуба, което е и темата на докторската му дисертация, защитена през 1912 г. под ръководството на Анри Поанкаре. В тази работа акад. Попов коригира предложения от самия Поанкаре метод и с това привлича вниманието на цялата европейска научна общественост. На второ място са забележителните му работи върху балистиката – основният труд на неговия живот. И накрая, когато вече е на 70-годишна възраст, Кирил Попов работи успешно в областта на термодинамиката.

Научните интереси и постигнатите резултати от акад. Попов се отнасят главно към приложенията на математиката в други науки – механиката и физиката. Това се обяснява с неговите възгледи за единство на математиката и природата – за него математиката бе естествена наука.