Гневът е емоция, свързана с повишен стрес и разочарование. На физиологично нива изблик на ярост означава повишаване нивата на хормони като адреналин и норадреналин, телесна температура и кръвно налягане. Влиянието на емоцията върху сърдечно-съдовата система включва и временно увреждане на кръвоносните съдове, сочат учени от Колумбийския университет в Ню Йорк, САЩ.

В научен труд, представен в сп. Journal of the American Heart Association се описва увредена способност за разширяване на кръвоносните съдове. Засегнати са клетките в ендотела. Макар и краткотраен – едва 40 минути – ефектът върху кръвоносните съдове повишава риска от сърдечно-съдови болести и инсулт.

Авторите на изследването споделят идеята, че влошаването на психичното здраве действа като рисков фактор за сърдечно-съдово здраве. Повишените нива на стрес биха могли да възникват и от различни емоции като тъга. Синдромът Такоцубо, или синдромът на разбитото сърце, възниква след екстремен емоционален или физически стрес и се изразява с директно увреждане на лявата камера в сърцето, трудно за разграничаване от миокарден инфаркт. 

Интензивните емоции и стресът влияят краткотрайно на сърдечната функция, но при психични болести има постоянно повишен риск от сърдечни болести. Депресията например има връзка със сърдечно-съдовата система, като изследвания показват, че наличието на депресия води до повишен риск от болести на сърцето. Съществува и обратна връзка – след диагноза за сърдечно-съдово заболяване има повишена вероятност за развиване на депресия.

Тревожността е друго психично заболяване, което влияе на риска от сърдечни болести. При епизод на тревожност усещането за безпокойство, паника, сърцебиене са свързани с такихардия, хипертония и намалена вариабилност на сърдечната честота, според специалисти от университета Джон Хопкинс в САЩ.

Други тежки психични заболявания като биполярно разстройство и шизофрения също повишават сърдечно-съдовия риск. Учени от Университета в Минесота, САЩ откриват най-силно повишен риск при хора под 35-годишна възраст, като на 30-годишна възраст е 25%, пише pulse.

Емоционалното и психичното състояние силно влияят не само сърдечно-съдовата система, но и на цялостното здраве на организма. Но макар и негативните емоции да повишат риска от заболявания, позитивните могат да помогнат за подобряване на здравето – учени от Калифорнийския университет твърдят за увеличена продължителност на живота и по-ниски нива на болка и заболеваемост.