Еньовден е празник в българския народен календар, който е винаги на 24 юни. На същата дата Църквата чества Рождението на св. Йоан Кръстител, адаптирано към предхристиянските традиции.

Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани със слънцето и култа към него.

Рождество на свети Йоан, Предтеча и Кръстител Господен е християнският празник днес. Божият архангел Гавраил се явил и казал на св. Захария: „Жена ти Елисавета ще ти роди син... и мнозина ще се зарадват“. Когато настъпило времето, св. Елисавета родила обещания син, 6 месеца преди раждането на Иисус Христос. На осмия ден трябвало да кръстят младенеца. Майка му рекла: „Да се нарече Йоан!“. И всички онемели от учудване, защото трябвало да носи името на някой роднина или на бащата, а в родата нямало такова име.

Когато по заповед на цар Ирод избивали младенците във Витлеем, Елисавета се укрила с Йоан в пустинна планинска пещера. Когато родителите на Йоан починали, той израснал в пустинята, закрилян от Бога. Явил се пред хората като Христов Предтеча, за да прокара пътя на неговото учение. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на река Йордан.

На този ден своя имен ден могат да празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Иван, Иванка, Иванчо, Иванка, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Дея, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки. 

Еньовден като част от народния празничен календар е свързан с различни поверия и ритуали. Задължителен днес е обичаят за масово къпане. Задължително е и да се запали голям огън, който се прескача, а около него се танцува. Народът вярва, че в нощта на Еньовден, точно преди изгрева, се берат билки, защото тогава те имат най-голяма сила и са най-целебни. 

Друг обичай, свързан с празника е, всички моми да се съберат в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие. Този обичай все още се пази и възпроизвежда всяка година в Асеновградско. Известен е като "Калиница".

В нощта срещу празника и водата придобива магическа сила. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ - налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас силата й. Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених. През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Според народа от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.