Доц. Нина Найденова за достолепната възраст на Пловдивската опера и предизвикателствата

Автор: Мария Луцова 5586
Доц. Нина Найденова за достолепната възраст на Пловдивската опера и предизвикателствата

Доц. Нина Найденова е директор на Държавна опера-Пловдив вече 10 години. Тази вечер тя и колегите ѝ ще отбележат 70-годишнината на музикалната институция с голям концерт на сцената на Дома на културата "Борис Христов". С него ще бъде поставено началото на поредица от събития - концерти, изяви в публични пространства, спектакли, в чест на годишнината.

За достолепната възраст на Пловдивската опера и предизвикателствата пред класическото изкуство доц. Найденова говори пред Рlovdivtime.bg:

- Доц. Найденова, днес е голям ден за Държавна опера-Пловдив. Ще отбележите 70-годишнината на институцията с голям гала концерт. Разкажете повече за програмата и как подбрахте произведенията, които гостите ще чуят?

- Естествено като един български оперен театър, започваме с българска програма, с изключителен респект към творчеството, което са оставили българските композитори Димитър Ненов, Веселин Стоянов, Любомир Пипков и др.  Във втората част ще звучат най-емблематичните италиански оперни арии и ансамбли от произведения на Верди и Пучини. Завършваме гала вечерта с последните тактове от операта „Фалстаф”, в които се казва: „целият свят е шега”.Завършваме с усмивка. Поканили сме приятелите на Операта, с които работим изключително много. Ще се включат и всички щатни солисти. Александрина Пендачанска ще бъде наш гост. Нейната майка е била част от трупата през 90-те години на 20 в. Тя има детски спомени от нашата сцена. Кирил Манолов, който е наш щатен солист, и е емблема на операта, Мариана Пенчева, позната от най-големите европейски сцени, но все по-често част от нашите продукции. Всичко това ще бъде споделено с първите. Много се радваме, че ще дойдат ветерани. На диригентския пулт ще бъдат Диан Чобанов и Лучано ди Мартино и колегата пловдивчанин Григор Паликаров. Очакваме приятели от цяла България, гости от чужбина, съмишленици. Но най-свидното ми е, че в салона ще присъстват колеги, които са от първия работен ден на Държавна опера-Пловдив, от 1953 г. Финалът на празника е с най-най-младите артисти – децата от академия „Г-жа Опера”. Те ще поднесат цветя на доайените. Така на сцената ще се съберат сигурно пет поколения, свързали живота и творчеството си с операта.

- Кои са тези доайени?

- Става дума за над 40 човека от колектива – балет, оркестър, хор, технически служби. В продължение на 30-40 години са работили в Операта. Имаме една хубава изненада – един от най-видните артисти на Операта в миналото ще бъде изведен на нашата сцена. Става дума за тенора Аврам Андреев, който има над 60 главни роли.

- Ще има ли отправка към първото представление от  1953 г.?

- Най-трогателното за нас е, че открихме архивни кадри от първото представление на операта – „Продадената невеста” на Сметана. Публиката ще може да ги види и след това ще може да види наживо част от тази опера на сцената.

-  Малко или много са тези 70 години за една културна институция?

- По-важното е, че във всички тези години Операта е изпълнявала една основна роля – предаване на смисъл, на стойност, както за нас – артистите, така и  за Пловдив. Тази институция е като перла в короната, защото издига града сред най-големите културни средища. Защото операта е най-голямото изкуство, което синтезира в себе си и театър, и танц, и литература, и изобразително изкуство, и музика, в последните години и дигитални и кино елементи. Операта борави с един комплексен език, на който можеш да говориш през емоция, да отправяш послания. За мен е изключително важно, че градът ни припознава. Градът ни е три-четвърти музика. Тази година сме я посветили на едно наше лого – „Операта е тук”. Навлизаме много елегантно в най-различни културни пространства, институции, училища, площади с 15 минути оперна музика и визия, която ни обозначава. В тези дни, ако в музеите и галериите чуете опера, това сме ние.  Ще бъдем на всички места, на които хората на Пловдив се събират.  Цяла година ще заявяваме „Операта е тук” – със сърце, душа ще бъдем пред хората.

- Пред какви предизвикателства се изправят днес артистите спрямо първосъздателите на Операта в Пловдив?

- В началото движещ е бил в голяма степен ентусиазмът и желанието да приличаме на другите, там където операта се е родила.  Стремежът е бил да се достигне до нивото на професионалното изпълнение на оперното изкуство. Разликата с днешното време е, че творим в изключително конкурентна среда, много по-динамична от времето на създаването на оперното изкуство. Ние трябва да преведем послания и емоции от векове на език, който да задържи вниманието на публиката. Да предадем съдържание в много по-малко време, да привлечем вниманието на нашата публика.  Това е най-голямото предизвикателство. Но и операта се промени, демократизира се.  Все повече се отваря.

- Как се случва този процес?

- Нашата идея и мисия винаги е била да стигнем до почти всеки.  Затова разширяваме палитрата на това, което представяме. Опера е само шапката, но всъщност пловдивчани знаят, че тук се намира един от най-емблематичните оркестри в България – Пловдивска филхармония. Част от нашата програма е и симфоничният цикъл, който представяме пред публиката. Имаме в програмата си от класически до съвременен танц. Мюзикълът, който напоследък навлиза в репертоарите, също се опитваме да го представяме с цялата му жанрова специфика. А това е изключително трудно за артистите, които пеят в опера. Да се изразяват и в този жанр. Публиката обаче има нужда години по-късно да навакса това разстояние, изоставането в мюзикъла. Гладна е да гледа мюзикъл, да гледа наджанрови програми. Стремим се и да защитаваме класическите устои на нашето изкуство.  Програмите „Поетите и музиката” и „Огънят и празникът” са поклон към класиката, но вплетена в една друга визия, с една друга цел. Те са провокирани от ритъма на днешното време.  Използваме дигиталните изображения – звукът става цвят, цветът да става форма. Правим много разработки, търсения, лаборатории именно в тази посока. Да изпреварим като че ли времето или да наваскаме, онова, което имаме да гоним. Определено днес операта трябва да бъде много по-адаптивна и много по-търсеща и вярна на публиката, която я е избрала.

- Този подход е рисков, защото традиционната публика е консервативна…

- Целият ни екип вярва във веруюто на автора, тоест авторът винаги е неприкосновен.  По отношение на публиката смятам, че сме се погрижили всеки да открие своето в програмата на Операта. А това е изключително трудно за нас – да можем да правим този баланс. Знаете обаче, че в днешно време всички институции работим на делегиран бюджет. Трябва да се мисли преди всичко за творчеството, и за развитието на публиките. В същото време стои и задачата такава голяма институция да може да се издържа. Така че, аз си мисля, че публиката на Държавна опера-Пловдив, е задоволена по отношение на репертоара. Поставяме и представяме едни от най-големите проекти на Античния театър, които станаха емблема и тенденция за нашето национално изкуство. Нека да напомня за „Орфей и Евридика”, „Набуко”, „Силата на съдбата”, „Отело”, „Торандот”. Това са заглавия от златната класика, която не слиза от програмата ни. Но няма да крия, че за нас цел са и бъдещите поколения. Радвам се, че Операта ни има изключително млада публика.  Това е постижение. Случи се благодарение на това, че излязохме пред хората. Поддържаме нашата академичност между нас, но за пред другите доказахме, че можем да сме на една ръка разстояние. Да бъдем усмихнати, съвременни, модерни артисти, които привличат.

- Кои са думите, които ще отправите към гостите в залата?

- Музиката има сила и вибрации да подчинява човешките страсти, да овладява човешкия дух. Днешното време има нужда именно от това. Така че, ако можем да бъдем гарант за нещо, то е музиката да одухотворява, да забавлява, да просвещава, да лекува. Тя е най-хубавото, което ни кара да мечтаем. Универсален език, с който всички можем да се разбираме. Не мога да не благодаря на моите колеги, които имат трудна мисия и полагат много усилия да я изпълнят. Не винаги обаче получават необходимото обществено признание.  Заслужават много повече. Благодарна съм на първите за положените основи. И не на последно място – за да имаме бъдещите звезди, бих благодарила на най-младите ни артисти, на родителите им за подкрепата да  влязат в тези дълбоки води на изкуството, на операта и танца.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина