Чумата е една от класическите, особено опасни инфекции, при които винаги сме изключително нащрек и мерките трябва да са изключително стриктни. Това заяви пред TrafficNews доц. д-р Христиана Бацелова по повод тревогата около случая в Русия, при който 28-годишна служителка на противочумен институт в Иркутска област почина след тежко заболяване. Първоначалните съобщения свързаха смъртта ѝ с белодробна чума, а впоследствие руските власти отрекоха диагнозата, като посочиха, че изследванията не са установили причинителя на заболяването. Междувременно десетки хора, които са били в контакт с жената, са поставени под медицинско наблюдение, а в лечебни заведения в района са въведени ограничителни мерки.

Случаят предизвика тревога и извън Русия – възможно ли е чумата, която свързваме с най-тежките епидемии в историята, да представлява реална заплаха и днес? Как се предава заболяването, колко бързо се развива и има ли риск инфекцията да достигне Европа? По тези и още въпроси TrafficNews разговаря с пловдивския епидемиолог доц. д-р Христиана Бацелова.

„Чумата е остро инфекциозно, кръвно-преносимо, векторно заболяване, но е с бактериална патология. Тук имаме бактерия, която причинява заболяването, и това е много различно от една тежка вирусна инфекция. Въпреки това чумата си е една от класическите, особено опасни инфекции, при които винаги сме изключително нащрек и мерките трябва да са изключително стриктни“, обяснява доц. Бацелова.

Причинителят е бактерията Yersinia pestis, обяснява специалистът.

„В случая, доколкото успяваме да се осведомим, става въпрос за инцидент в лаборатория с медицинско лице. Оттам тя се заразява и се разболява с така наречената белодробна форма, която по принцип е рядка, защото в природата причинителят Yersinia pestis циркулира по веригата гризач – бълха – гризач. Когато човек влезе в контакт със заразена бълха, той може да бъде ухапан и това е най-често срещаната бубонна форма“, посочва епидемиологът.

При част от заразените обаче заболяването може да се развие по различен начин: „При някои случаи на бубонната форма може да се стигне до бактериемия – бактериите да достигнат до белия дроб и тогава да започне белодробно разпространение чрез кихане, кашляне и дишане. През изминалите векове така се е стигало до тежки чумни епидемии, мирали са страшно много хора в Европа и не само. Разпространението на белодробната чума става още по-лесно и тази форма е много по-тежка, като при липса на лечение леталният изход е почти сигурен“, обяснява доц. Бацелова.

Въпросът дали подобен случай може да прерасне в по-широко разпространение неизбежно води до сравнения с големите епидемии от миналото. Развитието на медицината ни води до по-различна ситуация в днешни дни, но това не означава, че хората са защитени срещу инфекцията.

„Ние не сме ваксинирани, така че всеки от нас би бил възприемчив при заразяване с Yersinia pestis. В България не съществува риск за разпространение по веригата гризач – бълха – гризач, но не може да се каже дали някой, заразен с белодробна форма на чума, няма да дойде в Европа или в България. Това няма как да го кажем“, казва специалистът.

По думите ѝ именно затова при подобен случай е важно да бъдат установени всички контактни лица и при необходимост да бъдат поставени под карантина.

„Разполагаме с изключително оскъдни данни. Не се знае дали има заразени от починалата болна и колко са те. Има доста лица, които са под карантина точно с цел да не заразят никой друг, ако са инфектирани. Това е абсолютно правилна и нормална противоепидемична мярка“, обяснява доц. Бацелова.

Към момента руските здравни власти посочват, че при починалата не са открити микроорганизми, свързани с професионалната ѝ дейност, а в института не е установен инцидент при работа с патогенни микроорганизми. В същото време контактните лица са поставени под наблюдение като предпазна мярка.

„По принцип инкубационният период при ухапване е между три-четири до седем дни“, посочва доц. Бацелова. Продължителността зависи и от формата на заболяването.

„При бубонната форма най-характерният първи симптом е подуване на регионалния лимфен възел, а при белодробната е много специфична кървава кашлица“, допълва тя.

Въпреки историческия си образ на смъртоносна болест, днес чумата може да бъде лекувана, подчертава тя. Решаващо значение обаче има времето, в което се поставя диагнозата и се започва терапия.

„Има си протоколи за лечение, но тук е много важно да се започне веднага, особено при белодробната форма, защото тя е изключително тежка и при забавяне се стига до смърт“, категорична е доц. Бацелова. По думите ѝ при реално започнато навреме лечение може да се очаква излекуване, макар че изходът зависи и от индивидуалното състояние на пациента.

Към момента няма данни за огнище на чума в България сред диви или синантропни гризачи. На този етап няма и основание за извънредна тревога сред населението. Експертът обаче препоръчва да се избягва контактът с гризачи.

„В България е важно да не влизаме в контакт с диви и синантропни гризачи – сив плъх, черен плъх, домашна мишка. При евентуално пътуване до район с установени случаи или лица под карантина е важно да се следват указанията на здравните власти. Още през 20-те години на миналия век е създавана ваксина срещу чума. В момента се разработват различни варианти – иРНК, рекомбинантна и векторно базирана ваксина. Работи се по въпроса и заболяването не е забравено от медицинската общност“, казва доц. Бацелова и допълва, че тези нови ваксини все още се изпитват.