Стресът е естествена реакция на организма, която ни помага да се справяме с предизвикателства, опасности и ситуации, изискващи бърза реакция. В краткосрочен план той може да бъде полезен - повишава вниманието, мобилизира енергията и подготвя тялото за действие. Проблемът възниква, когато напрежението се превърне в постоянно състояние и организмът не получава достатъчно време за възстановяване.

Продължителният стрес не остава само „в главата“. Той може да има отражение върху множество физиологични процеси - от сърдечносъдовата система и имунната защита до храносмилането, мускулите, съня и метаболизма. Понякога физическите симптоми се появяват постепенно и човек трудно ги свързва с ежедневното напрежение, пише здравният сайт puls.bg.

Сърцето и кръвоносните съдове

Една от системите, които реагират осезаемо на стреса, е сърдечносъдовата. Адреналинът ускорява сърдечната дейност и временно повишава кръвното налягане. Това е нормална реакция при краткотрайно напрежение, но постоянната активация на стресовия отговор може да поставя допълнително натоварване върху сърдечносъдовата система.

Хроничният психосоциален стрес се разглежда като един от факторите, свързани с повишен сърдечносъдов риск. Роля имат още тютюнопушенето, храненето, физическата активност, наднорменото тегло, кръвното налягане, холестеролът, наследствеността и редица други фактори.

Стресът може да влияе и косвено. Когато човек е постоянно напрегнат, той може да спи по-малко, да се движи по-рядко, да пуши повече или да използва храна и алкохол като начин за справяне с напрежението. Така се натрупват допълнителни рискови фактори.

Имунната система и възпалението

Връзката между стреса и имунната система е сложна. Краткотрайният стрес може временно да промени активността на различни компоненти на имунната система. При продължителен стрес обаче регулацията на имунния отговор може да се наруши.

Хроничното активиране на стресовите механизми е свързано с промени във възпалителните процеси. Това не означава, че всеки човек под стрес непременно ще развие възпалително или автоимунно заболяване. По-скоро продължителното психофизиологично натоварване може да бъде един от факторите, които влияят върху начина, по който организмът регулира имунния и възпалителния отговор.

Затова продължителният стрес е особено важен при хора, които вече имат други рискови фактори или хронични заболявания.

Храносмилателната система също реагира

Мозъкът и храносмилателната система са тясно свързани чрез т.нар. ос мозък-черва. Не е необичайно при силно напрежение човек да усети „свиване“ в стомаха, гадене, промени в апетита или ускорена нужда от тоалетна.

При продължителен стрес могат да се наблюдават различни промени в работата на стомашно-чревния тракт. Някои хора развиват запек, други - диария, подуване или коремни болки. Стресът може да влияе и върху усещането за симптоми при функционални стомашно-чревни нарушения.

Особено интересна е връзката между стреса и чревната микробиота. Изследванията показват, че психосоциалните фактори могат да взаимодействат с микробиома и функциите на чревната бариера. Науката в тази област продължава да се развива, но вече е ясно, че взаимодействието между нервната система, имунитета и храносмилателния тракт е значително по-тясно, отколкото се е смятало в миналото.

Мускулно напрежение, болки и главоболие

Когато човек е под напрежение, мускулите естествено се стягат. Това е част от подготовката на организма за действие. Ако стресът продължава дълго време, мускулното напрежение може да се превърне в постоянно усещане.

Често засегнати са мускулите на врата, раменете и гърба. Продължителното напрежение може да бъде свързано с болка, скованост и ограничен комфорт при движение. При някои хора стресът се проявява и с главоболие от тензионен тип.

Това е една от причините физическата активност, разтягането, почивката и правилната ергономия да бъдат полезни при хора, които прекарват голяма част от деня в напрежение или седнало положение. Те не премахват причината за стреса, но могат да намалят част от физическите му прояви.

Сънят - една от първите жертви на хроничния стрес

Стресът и сънят са свързани в двупосочна зависимост. Напрежението може да затрудни заспиването, да причини чести събуждания или да направи съня по-малко възстановяващ. От друга страна, недостатъчният сън може да направи организма по-чувствителен към стреса.

Така може да се образува своеобразен порочен кръг - човек е напрегнат, спи лошо, през деня е по-уморен и раздразнителен, а това допълнително затруднява справянето с ежедневните предизвикателства.

Продължителното недоспиване има значение не само за концентрацията и настроението. То е свързано и с промени в метаболизма, апетита, имунната функция и сърдечносъдовото здраве. Затова качественият сън трябва да бъде част от стратегията за управление на хроничния стрес.

Стресът може да влияе върху теглото и метаболизма

Хроничният стрес може да повлияе и върху хранителното поведение и метаболитните процеси. При някои хора напрежението потиска апетита, докато при други води до повишен глад и по-често желание за висококалорични храни.

Кортизолът има важна роля в регулирането на енергийния метаболизъм, а продължителните промени в стресовата система могат да бъдат свързани с метаболитни нарушения. В същото време поведението, което често съпътства хроничния стрес - липса на движение, недоспиване, нередовно хранене и по-висок прием на калорични храни - също може да допринася за промени в теглото.