Крушата е плод със сравнително ниска енергийна плътност и добър източник на хранителни влакнини. Сладкият ѝ вкус се дължи предимно на съдържащите се в нея фруктоза, глюкоза и захароза, а ползата на специфичното съчетание на влакнини и биоактивни вещества, сред които фенолни киселини и флавоноиди. Ако трябва да сме честни, крушата не е от най-полезните представители на плодовете, за които може да се изреди списък от витамини, минерали и други вещества. Крушата може би е най-естественият десерт, който природата може да ни даде, пише здравният сайт Рuls.bg.

Числото на крушата е 4. Всъщност, то изобразява спектъра на заслужаващия да се спомене хранителен профил: вода – фибри – флавоноиди – хлорогенова киселина.

Тоест крушата осигурява добра комбинация от вода, хранителни влакнини и растителни биоактивни вещества. В 100 g плод се съдържат около 84 g вода и 3,1 g влакнини, а сред характерните полифеноли са кверцетин, рутин, катехини и най-вече хлорогенова киселина. Тя притежава някои антиоксидантни свойства и се проучва за потенциалното благоприятно влияние върху обмяната на глюкозата и липидите. Иначе, в 100 g круша се съдържат около 57 kcal, 15 g въглехидрати.

Фибрите, известно е, че подпомагат нормалната функция на червата, но и допринасят за по-продължително усещане за ситост. По-важното е, че благоприятстват поддържането на здравословни нива на кръвната захар и холестерола.

В крушите присъстват както разтворими, така и неразтворими фибри. Сред разтворимите е пектинът, който се ферментира от микроорганизмите в дебелото черво. Неразтворимите влакнини увеличават обема на чревното съдържимо и подпомагат нормалната функция на храносмилателната система. Съвременните данни показват, че взаимодействието между влакнините, свързаните с тях растителни полифеноли и чревната микробиота е значително по-сложно от разграждането на отделни хранителни вещества⁴.

Особено богата на фенолни съединения е кората. Изследване на различни части на традиционни средиземноморски сортове круши установява по-високи концентрации на фенолни съединения в кората в сравнение с месестата част⁵. Това е една от причините крушата да се консумира необелена. 

Не бива да отхвърляме и някои по-предполагаеми ползи от крушите. При рандомизирано контролирано проучване с 40 души на 45–65 години с метаболитен синдром се установява, че при редовна консумация на две средно големи пресни круши дневно намалява пулсовото налягане – от 54 на 51 mmHg. Пулсовото налягане е разликата между систолното и диастолното кръвно налягане, а участниците са консумирали круши за целите на проучването в продължение на 3 месеца ежедневно. Любопитното е, че хапването им се е отразило благоприятно и на фигурата – намалява обиколката на талията, съотношението талия/ханш и концентрацията на лептин.

Лептинът е хормон, който се отделя основно от мастната тъкан. Той участва в регулирането на апетита, енергийния баланс и телесното тегло. При затлъстяване и метаболитен синдром нивата му често са повишени, тъй като се развива лептинова резистентност. Изследователите определят ефекта като умерено подобрение на показателите за кардиометаболитно здраве.⁶

Крушата, наред с ябълката, може да се окаже полезна и за мозъка. Метаанализ на 22 проучвания – 7 рандомизирани, 1 нерандомизирано и 14 проспективни наблюдателни – установява, че по-високата консумация на ябълки и/или круши е свързана с по-нисък риск от мозъчносъдови заболявания, сърдечносъдова смърт и диабет тип 2.