Вредните навици имат дългосрочни и често необратими последици за организма. Прекомерната, ежедевна употреба на алкохол повлиява функциите на всички органи в човешкото тяло. Пораженията са не само върху черния дроб, но и върху мозъка, стомашно-чревния тракт, панкреаса, белите дробове, сърдечно-съдовата система, имунната системи.

Консумацията на алхохол в дългосрочен план се свързва с по-голяма честота на чернодробна недостатъчност, цироза и хепатоцелуларен карцином, увеличава се честотата на мозъчно увреждане, както и честотата на инсулт. Освен това прекомерната консумация на алкохол води до отчетливо по-голяма честота на някои злокачествени заболявания, като рак на устата и гърлото, рак на гърдата и на черния дроб, пише здравният сайт Рuls.bg.

Натрупани са много доказателства, че редовното пиене на значителни количества алкохол може да влоши психичното здраве. Доказана е силна причинно-следствена връзка между злоупотребата с алкохол и епизодите на самонараняване, включително и честотата на самоубийство. Увеличава се и честотата на инцидентите, травматизма и катастрофите поради консумация на алкохол.

Научните доказателства показват, че употребата на повече от 14 единици алкохол седмично води до неблагоприятни последици за здравето. Тази концентрация може да бъде постигната посредством консумацията на различни количества спиртни напитки, както и различна концентрация на приемания алкохол.

Една единица алкохол е равна 10 мл, или 8 г, чист етилов алкохол. 

Това означава, че:

• 25 мл твърд алкохол, с 40% алк. е около 1 единица;
• 125 мл вино с 12% алк. — около 1,5 единици;
• 500 мл бира с 4% алк. — около 2 единици.

Така 14 единици алкохол седмично са приблизително равни на:

• 6-7 половинлитрови бири;
• 9 чаши вино по 125 мл;
• 14 малки шота по 25 мл твърд алкохол примерно.

Консумацията на повече от 4 напитки твърд алхохол седмично за жени и повече от 5 напитки за мъже може да има краткосрочни неблагорпиятни ефекти върху организма. Те се изразяват в наушение в равновесието и походката, повлияване на когнитивните способности, концентрацията и контролът на емоциите.

Регулярната употреба на повече от 7 напитки/седмично за жени и повече от 14 напитки твърд алкохол седмино за мъже увеличава риска от трайно увреждане на органите. В тези случаи увреждането на организма става трайно, настъпва дефицит на функцията на някои органи и системи и последиците за организма са в негативна посока.

Механизми на алкохолна токсичност

Неблагоприятните ефекти от консумацията на алкохол се постигат предимно посредством директен токсичен ефект върху клетките на организма. Освен това могат да бъдат повлияни различни сигнални пътища, отговорни за деленето и диференциацията на клетките, с което по индиректен механизъм води до клетъчна смърт. Значими са ефектите на алкохола върху мозъка и сърдечно-съдовата системи, както и като рисков фактор за развитието на много онкологични заболявания.

Ефекти на алкохола върху мозъка

Дори в малки количества алкохолът влияе върху баланса, времето за реакция, паметовите способности, преценката на разстояние и пространство, сетивността и способността да управляваме емоциите си. Алкохолът нарушава осъществяването на комуникация между невроните, както в централната нервна система, така и в периферната. Големите количества алкохол могат да увредят трайно и да доведат клетъчна смърт мозъчни клетки. Порцесът търпи известна обратимост, която се постига посредством процес наречен невропластичност.

Трайната загуба на мозъчни клетки се свързва с мозъчна атрофия с последващо повлияване на важни мозъчни функции. В това се включва когнитивен дефицит, паметови дефицити, преждевременно развитие на деменция и неврологичен упадък. Увреждането на периферната нервна система от своя страна се проява с периферни полиневропатии, изразяващи се в сетивни и моторни периферни дефицити.

Симптомите включват парене, мравучкане, изтръпване на долни и горни крайници, парестезии, по-рядко болков синдром. Ефектите са породени от демиелинизацията на периферните неврози и нарушаване на невроналната връзка между клетките. 

Честотата на много онкологични заболявания е значително по-висока при пациентите, които употребяват редовно алкохол. Като се вземат предвид редица проонкогенни рискови фактори трудно може да се разграничи ясната връзка между токсичния ефект на алкохола и раковите заболявания. 

Механизмите, по които се насърчава канцерогенезата при употреба на алкохол са разнообразни. Излишъкът от етанол се превръща в ацеталдехид, продукт, който има директен увреждащ ефект върху ДНК клетъчната молекула. Насърчава се клетъчната смърт и намаляват регенераторните възможности на организма.

Освен това прекомерната консумация на алкохол създава среда на оксидативен стрес и хормонален дисбаланс. Алкохолът може да повиши нивата на някои хормони като естроген и инсулин, а високите им нива се свързват с насърчаване на клетъчното делене. Консумацията на алкохол се свързва с малабсорбцията на някои важни молекули, витамини и микроелементи, като фолати, витамин Б12, витамини А, С, Д и Е.

Ефектите на алкохола върху сърдечно-съдовата система

Увреждането на сърдечно-съдовата система е ясно проучено при зависими от алкохол². Прекомерната консумация на алкохол се свързва с по-висока честота на мозъчен инсулт, миокарден инфаркт и някои ритъмно-проводни нарушения. Освен това злоупотребата с алкохол води в по-голяма степен до развитието на дилатативна кардиомиопатия и сърдечна недостатъчност.

Предполага се, че алкохолът може да действа като епигенетичен тригер в присъствието на основни генетични варианти и предразположенисти за развитието на заболяването. Точното количество и продължителност на консумацията на алкохол, свързани с развитието на алкохолна кардиомиопатия са неизвестни, като се предполага, че същестуват и индивидуални различия. Педполага се, че консумацията на 7 до 15 стандартни напитки/ден за период от 5 до 15 години е свързана с неблагоприятни промени в систолната или диастолната камерна функция.