Аграрният университет – Пловдив беше домакин на едно от най-престижните европейски научни събития в областта на биоразнообразието и екосистемните науки – международната конференция BEeS 2026 (Biodiversity and Ecosystem eScience), организирана съвместно с европейския консорциум LifeWatch ERIC.

В продължение на три дни – от 8 до 10 юли – близо 200 учени, изследователи и експерти от повече от 25 държави обмениха знания, научни идеи и добри практики в областта на биоразнообразието, климатичните промени, агроекологията и приложението на цифровите технологии в науката. В конференцията участваха и представители на 14 български научни организации, сред които Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, Биологическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, Българското дружество за защита на птиците, „Зелени Балкани“, както и членовете на националния консорциум LifeWatch България.

Конференцията се провежда ежегодно в различна европейска държава, а през 2026 г. домакин е България чрез националната организация LifeWatch България в партньорство с Аграрния университет – Пловдив – официалният представител на страната в европейската научноизследователска инфраструктура LifeWatch ERIC.
Научната програма е посветена на най-новите методи и технологии за мониторинг на биоразнообразието, оценка на екосистемните услуги, агроекологични изследвания и анализ на големи масиви от научни данни.

В приветственото си слово ректорът на Аграрния университет – Пловдив проф. д-р Боряна Иванова подчерта необходимостта от интегриране на науката за биоразнообразието, цифровите технологии и европейските научноизследователски инфраструктури при търсенето на решения за съвременните екологични предизвикателства.

„Темата на тази конференция не би могла да бъде по-актуална. Живеем във време, което с основание се определя като тройна планетарна криза – взаимосвързаните предизвикателства на изменението на климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването. Природата е подложена на натиск, какъвто не е изпитвала досега, а опазването на нашите екосистеми се превърна в една от определящите задачи на нашето поколение. Въпросите, пред които сме изправени, вече не са само екологични – те са и въпроси на данните, технологиите и на това колко бързо можем да превърнем наблюдението в разбиране, а разбирането – в действие. Именно тук е ключовата роля на електронната наука“, подчерта ректорът.

Проф. д-р Иванова акцентира върху интердисциплинарния характер на BEeS 2026, като отбеляза, че конференцията обединява изследвания в областта на екологичната ДНК, метагеномиката, дистанционните изследвания, картографирането на местообитанията, машинното обучение, обсерваториите за биоразнообразие и принципите FAIR за управление на научните данни. По думите ѝ научноизследователски инфраструктури като LifeWatch ERIC създават обща европейска платформа за съвместни научни изследвания и обмен на знания.

Ректорът открои и значението на агроекологията за мисията на Аграрния университет: „За един аграрен университет тези теми не са далечни – те са в сърцевината на нашата дейност. Земеделието се намира на пресечната точка между продоволствената сигурност, биоразнообразието и климата. Нашата мисия е да произвеждаме храна, като едновременно с това опазваме природните системи, от които зависи самото земеделие.“

В своето изказване проф. д-р Иванова постави акцент и върху концепцията „Едно здраве“ (One Health), която разглежда здравето на хората, животните, растенията и екосистемите като взаимно свързани. Тя подчерта богатото биологично разнообразие на България и значението на участието на страната в LifeWatch ERIC за развитието на европейските изследвания и мониторинг на биоразнообразието: „Нашата страна е сред най-богатите в Европа по отношение на биологичното разнообразие – със своите планини, реки и обработваеми земи. Това богатство носи със себе си и отговорността да го изучаваме, наблюдаваме и опазваме с най-добрите инструменти, които науката може да предложи. Приносът към LifeWatch ERIC е един от начините, по които нашият университет изпълнява тази отговорност.“

Заместник-ректорът по научна и международна дейност проф. д-р Димо Атанасов представи Аграрния университет – Пловдив като модерна европейска образователна и научна институция с активно международно присъствие. Той акцентира върху членството на университета в алианса UNIgreen, който обединява осем европейски висши училища и работи за развитието на устойчивото земеделие, зелените биотехнологии и науките за живота.

Генералният директор на LifeWatch ERIC д-р Христос Арванитидис подчерта, че основната мисия на организацията е да подпомага учените, като им осигурява достъп до съвременни цифрови инструменти, данни и международна мрежа за научно сътрудничество. 

„Именно учените са причината за съществуването на нашата инфраструктура – нашата основна мисия е да създаваме условия, които да улесняват научните изследвания и международното сътрудничество. LifeWatch ERIC е Европейски консорциум за изследователска инфраструктура (ERIC), изграден като разпределена научна инфраструктура с няколко специализирани центъра в различни държави. Централният офис и основната технологична база се намират в Севиля, Испания, Сервизният център е в Лече, Италия, а Центърът за виртуални лаборатории и иновации – в Амстердам, Нидерландия. Освен тях функционират национални центрове в Португалия, Белгия, Словения, България и Гърция, като очакваме към мрежата ни да се присъединят и нови държави“, отбеляза той.

Генералният директор сподели, че организацията развива виртуални изследователски среди и технологии, които преодоляват разпокъсаността на научните данни, ускоряват научните открития и подпомагат разработването на политики чрез отворена наука, интердисциплинарно сътрудничество и иновативни решения, включително с използване на изкуствен интелект. Според д-р Арванитидис задачата на LifeWatch ERIC е да превръща добрите научни въпроси в надеждни резултати чрез подходящи инструменти, данни и експертна подкрепа.

Временно изпълняващият длъжността директор на Сервизния център на LifeWatch ERIC Алберто Басет определи партньорството с Аграрния университет – Пловдив като изключително успешно и подчерта значението на форума за развитието на международното научно сътрудничество.

„За нас е истинско удоволствие, че тазгодишното издание се състоя в Пловдив в партньорство с Аграрния университет. Съвместната работа по организацията беше изключително успешна. Събитието ни дава възможност не само да се срещнем с българската общност на LifeWatch, но и с учени и специалисти от цял свят. В конференцията участват близо 200 представители на повече от 25 държави, което създава отлични условия за обмен на знания, идеи и научен опит между различни институции и континенти“, заяви г-н Басет.

Програмата на международната научна конференция LifeWatch BEeS 2026, организирана съвместно с Аграрния университет в Пловдив, е структурирана в четири основни стълба, фокусирани върху дигиталните изследвания в екологията и концепцията One Health. Първото направление обхваща ключови теми като биоразнообразие, климатични промени, агроекология и компютърни науки за електронна наука. Вторият и третият компонент включват представянето на близо 70 научни доклада и демонстрационни майсторски класове, които илюстрират как дигиталните услуги и съвместните проекти помагат за управлението на природните ресурси. Програмата завършва с 11 практически обучителни сесии, където участниците и младите учени ще обменят опит и ще усвояват работата с виртуални изследователски среди.

След официалното откриване на 8 юли програмата на Международната конференция BEeS 2026 продължи с поредица от пленарни лекции, майсторски класове и научни дискусии, посветени на актуални теми, свързани с биоразнообразието, агроекологията, климатичните промени и дигиталните технологии в научните изследвания.

8 юли

През първия ден бяха представени две от основните пленарни лекции.
Първата беше изнесена от доц. д-р Татяна Билева, ръководител на катедра „Агроекология“ при Аграрния университет, на тема: „The race against extinction: Protecting flora and fauna before its too late“. В своята презентация тя акцентира върху необходимостта от навременни действия за опазване на растителното и животинското разнообразие, представяйки съвременните предизвикателства пред съхраняването на природните екосистеми и възможностите за тяхното устойчиво управление.

Втората пленарна лекция беше изнесена от доц. д-р Десислава Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българската академия на науките (ИБЕИ – БАН) на тема: „Local (agro)biodiversity and food as social and cultural capital – beyond the labeling and marketing strategies“. Лекцията постави акцент върху значението на местното агробиоразнообразие и традиционните храни като важен социален и културен капитал, надхвърлящ ролята им единствено като маркетингов инструмент.

След това се проведоха два майсторски класа. Първият беше на тема: „Using the sRedList platform for rapid and effective extinction risk assessment“, представен от Морено Ди Марко и Франческо ДеЛео (Италия). Участниците се запознаха с възможностите на платформата sRedList за бърза и ефективна оценка на риска от изчезване на видове и нейното приложение в природозащитните дейности.

Вторият майсторски клас беше на тема: „FloodWatch.si: Monitoring Slovenia’s karst wetlands with a new web application“, представен от Магдалена Нъпъруш-Алянчич (Словения). Беше демонстрирано използването на съвременно уеб приложение за наблюдение и анализ на карстовите влажни зони в Словения.

В следобедната сесия беше представена и последната за деня пленарна лекция на тема: „Climate change effects on biodiversity in Europe“, изнесена от проф. д-р Карл Байеркунлайн от Катедрата по биогеография към Университета в Байройт (Германия) и Катедрата по ботаника към Университета в Гранада (Испания). В лекцията бяха разгледани основните последици от климатичните промени върху биоразнообразието в Европа, както и необходимостта от интегрирани научни подходи за тяхното проследяване и ограничаване.

9 юли
Програмата продължи с пленарна лекция на проф. д-р Владислав Попов от Аграрния университет на тема: „Agroecology, Biodiversity and Digital Monitoring: New Directions in European Agri-Food System Transformation“. По време на представянето бяха разгледани новите тенденции в развитието на европейските агрохранителни системи, с акцент върху агроекологията, опазването на биоразнообразието и прилагането на цифрови технологии за мониторинг.

След лекцията се проведоха два майсторски класа. Първият беше на тема: „The ITINERIS project in a nutshell“, представен от временно изпълняващия длъжността директор на Сервизния център на LifeWatch ERIC - Алберто Басет. В рамките на обучението бяха представени основните цели, дейности и перспективи за развитие на проекта ITINERIS.

Вторият майсторски клас беше на тема: „Overview of the LTER-LIFE project“, представен от проф. д-р Питър Х. Ван Тиндерен (Нидерландия). Лекторът запозна участниците с основните направления на проекта, насочени към дългосрочните екологични изследвания и развитието на научната инфраструктура.

По време на конференцията беше направена и традиционната обща снимка на всички участници, символизираща международното партньорство и успешното сътрудничество между представителите на научните институции.

Последната пленарна лекция за деня беше изнесена от д-р Ан Фуйу, главен технологичен директор на LifeWatchERIC, на тема: „Foundational computer science at the heart of biodiversity science“. В нея беше представена ролята на фундаменталните компютърни науки за развитието на съвременните изследвания в областта на биоразнообразието и управлението на научни данни.

10 юли - заключителен ден
Последният ден на конференцията включваше два майсторски класа. Първият беше представен от Кун Гройел (Нидерландия) и беше посветен на темата: „Addressing environmental challenges through large-scale data analysis in a shared virtual lab: NaaVRE Demo“. По време на демонстрацията бяха представени възможностите на виртуалната лаборатория NaaVRE за анализ на големи обеми от екологични данни и подпомагане на научните изследвания.

Вторият майсторски клас беше представен от генералния директор на LifeWatch ERIC д-р Христос Арванитидис на тема: „The RECUP DAS project in a nutshell“. Лекцията представи основните цели на проекта RECUP DAS, неговите очаквани резултати и значението му за развитието на европейската научноизследователска инфраструктура.

Конференцията завърши със заключителна сесия, в която участие взеха заместник-ректорът по научна и международна дейност на Аграрния университет проф. д-р Димо Атанасов, генералният директор на LifeWatch ERIC д-р Христос Арванитидис и временно изпълняващият длъжността директор на Сервизния център на LifeWatch ERIC Алберто Басет.

В рамките на заключителната сесия бяха обобщени основните акценти от конференцията, подчертано беше значението на международното научно сътрудничество и бяха очертани възможности за бъдещи съвместни инициативи и научноизследователски проекти в областта на биоразнообразието, агроекологията и устойчивото развитие.

Международната научна конференция BEeS 2026 демонстрира споделения ангажимент на Аграрния университет – Пловдив, LifeWatch ERIC и техните международни партньори за укрепване на научното сътрудничество, насърчаване на изследванията в областта на биоразнообразието и разработване на иновативни решения за по-устойчиво бъдеще.