Автор: Соня Желязкова

Прах, разрушени имоти и влошено здраве, „лишавате децата ни от бъдеще“. С тези доводи през 2022 година стотици граждани излязоха на протести против частния бизнес на няколко фирми в Пловдив. Причината за настръхналото обществено недоволство станаха няколко кариери за добив и преработка на природни богатства.

По същество Средногорието е един от най-благодарните райони в страната за изграждане на каменни кариери. В областта на Пловдив инвестициите са много, а от десетилетия концесионери градят бизнеси с мрамор, баластра, пясъци и прочие. Срещу тях обаче в годините все по-яростно се изправят хората. Така и тази година не мина без своя бунт, а в разрешаването на споровете между концесионери и жители се намесиха – местна и държавна власт, контролни органи, инспекции и дори магистратите.

Преди да погледнем обаче събитията на карта, нека видим тази на концесиите в близост от Пловдив. По официални данни от Регистъра на действащи концесии в България - в пловдивска област броя им е 27. Те са разположени на територията на общините – Първомай, Калояново, Родопи, Стамболийски, Кричим, Раковски, Асеновград, Садово, Куклен, Перущица и Лъки. Повечето са отдадени за срок от 20 до 30 години на различни фирми.

Най-проблемна и тази година се оказа кариерата над Белащица. Силното гражданско звено се изправи на протести още в самото начало на годината, тъй като щастливата новина, че концесията приключва не доведе до щастлив развръзка. Малко след като те бяха обявили намерението си да залесят района около бившите кариери, се оказа, че фирмите „Холсим“ и „Европейски пътища“ въобще нямат намерение да се оттеглят от терените си.

Дори със затворени производствени бази, те продължиха да използват материали. Наложи се намесата на държавата за прекратяване на дейността им с всичките законови способи. Стигна се от учредяване на санитарно-охранителни зони на каптирани извори, която бе неуспешно обжалвана от концесионерите. Междувременно през цялата година се провеждаха демонстрации и протести от граждани.  

В последната седмица на декември стана ясно - РИОСВ-Пловдив официално прекрати процедурите по ОВОС на двамата концесионери на кариерата в Белащица. Мотивите - инвестиционните намерения не са в съответствие с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани в Закона за водите. Пряката причина е, че територията и на двете концесии попада в зона за защита на водите.  

И докато тази драма продължава от години, в началото на тази година жители на областта въстанаха и срещу няколко инвестиционни намерение. Едното около Шишманци, другото – в асеновградско.

Задълбочаване на проблемите на шишманци стартира още в края на 2021, когато с решение на Общинския съвет в Раковски се даде зелена светлина за изграждането на трето находище за добив от фирма „Холсим кариерни материали Пловдив” АД. Тя вече има други две в селото. Разрешението за проучване в новия участък означава, че дружеството ще продължи работа след изтичането на срока за добив в първите два терена. А спряганият терен с 62 дка. се гласеше да е по-близо до селото и да опира до обработваемите площи. За да не се допусне изграждането ѝ, местните блокираха с протест пътя Шишманци-Белозем и заявиха трите си основни искания – да не се дава концесия за терен три, да се рекултивират старите терени и да се смени статутът им, за да не може в бъдеще те да бъдат превърнати в сметище. Надигналото се недоволство доведе до проверка за качеството на въздуха, с която обаче темата сякаш бе затворена.

Жители на още няколко села решиха да се саморазправят с намеренията за изграждане на кариери в тяхна близост.  

Историята на недоволството в Тюркмен започна в края на годината, когато в селото се разнесе мълвата, че на една 500 от тях ще се добиват камъни с взривове. Инвестиционното намерение дойде от "АГРО ЕРГ" ЕООД, собственост на Калинка Маринова, и включва добив на варовици и изграждане на каменна кариера в землището в местността "Орманите" за срок от 35 години. И тук като в останалите случаи местните твърдят, че работите се вършат „тихомълком“ - разбрали едва дни преди да изтече крайният срок за обжалване.

В защита на местните се обяви и Общинския съвет, който излезе с декларация срещу концесията за добив на варовици в село Тюркмен. Позицията бе изпратена до президента, премиера и три министерства. Това стана в края на ноември, след което недоволството затихна.

През ноември на другия край на Пловдив – три асеновградски села скочиха срещу инвестиционно намерение на фирмата „Запрянови-03“. Горнослав, Долнослав и Червен се обединиха срещу концесия за добив на мрамор в непосредствена близост до къщите и имотите им, и попада в границите на две защитени зони по Натура 2000 - „Родопи Средни" и „Добростан“. Находището е близо и небезизвестните - скалните феномени Белинташ, Караджов камък, на енеолитния храмов комплекс Лопките, късноантичната и средновековна крепост Калето в Горнослав. А в обществените тревоги бъдещият концесионер Вакрил Запрянов заподозря засегнати лични интереси. Той изтъкна законосъобразността на кариерата за добив на скалооблицоващи материали.

Появи се обаче подозрение, че е пропусната процедура по ОВОС, което впоследствие бе отречено от РИОСВ –органът, по чиято компетентност се извършва процедурата.

Това събра над 500 души от селата Червен, Горнослав, Долнослав, Орешец и Добростан на главния път Асеновград – Кърджали. Те започнаха подписката , която по план ще се допълва до февруари следващата година, а целта ѝ е да предизвика местен референдум по темата и вниманието на институциите.

При всички случаи не само казусът за асеновградско ще се прехвърли в следващата година. Това ще стане и всички описани проблемни кариери в областта. Докато не се намери законово установен начин за прекратяване на концесионния добив край населени места и природни забележителности, заради бизнес планове на едни – потърпевши ще бъдат други. Той обаче те трябва да се търси по примера на Белащица – Юг където освен жители, държавата и всичките и инструменти се впрегнаха срещу две фирми, а успехът им остана спорен.