180 години от рождението на Йорданка Филаретова - забележителна българка, съратничка на Левски

Автор: Plovdiv Now 4788
180 години от рождението на Йорданка Филаретова - забележителна българка, съратничка на Левски

180 години стават днес от рождението на Йорданка Филаретова - забележителна българка, съратничка на Левски.

Йорданка Филаретова е родена на 19 март 1843 г. в София. Дъщеря на видния софийски търговец Коце (Никола) Иванов и съпруга на Сава Филаретов.

Основава женско дружество „Майка“ и Женска гимназия, днес Професионална гимназия по облекло „Княгиня Мария-Луиза“, (1869). Преди това училището се е помещавало в сграда на улица „Пьотър Алабин“, днес музей на МВР.

Липсата на училища по онова време, особено за млади момичета, оставя цели поколения българи неграмотни. Но момичето прави всичко възможно да поправи този недостатък. Жадна за знания, тя постъпва като една от първите ученички в новооткритото от възрожденския просветен деец Сава Филаретов девическо училище в София. Скоро, от ученичка, Йорданка се превръща в любима на учителя си и двамата се женят на 16 октомври 1860 г., когато тя е едва 17-годишна. На следващата година се ражда синът им Владимир.

Останала вдовица твърде млада, Йорданка се заема да продължи делото на своя съпруг. Известно време живее в чужбина, но през 1869 г. се завръща в родния си град. Тук я заварва революционното движение, в което се включва с огромно желание и сили. Възползвайки се от високото си обществено положение и връзките си с всички видни софийски семейства, Филаретова помага по всякакъв начин. В периода 1869 – 1877 г. тя работи, освен за патриотичната кауза, също и за просветителското дело.

През 1870 г. на гости в дома на общественичката идва йеромонах Генадий – настоятел на Драгалевския манастир, патриот и стар познайник на баща ѝ. Според някои сведения, със себе си той води един млад рус мъж, представящ се като търговец на кожи. Малко по-късно монахът разкрива истинската му самоличност – самият Васил Левски! Целта на идването му в София е събирането на членове за революционния комитет, а заради общественото си положение, Госпожата напълно отговаряла на критериите. Само за няколко дни Левски успява да основе комитет и на Филаретова се пада честта да пази комитетския архив и да бъде щедра дарителка. По-късно член на софийския комитет става и братът на Йорданка, търговецът Димитър Хаджикоцев. След години, на два пъти за кратко, той става кмет на София.

През 1872 г. е заловен Димитър Общи, помощник на Левски. Той разкрива Апостола и редица комитети, включително този в София. Вследствие на това предателство, почти всички членове на софийската организация са арестувани. Сред предадените е и видната благодетелка. Спасена е благодарение на твърдостта на секретаря на комитета Христо Ковачев, който до последно отрича участието ѝ.

След гибелта на националния герой и трагичните събития през Априлското въстание, Йорданка продължава кореспонденцията си с Найден Геров. Донесенията ѝ за жестокостите на турските власти в София и Софийско влизат в официалните консулски доклади до Петербург и до голяма степен определят отношението на Русия към българските страдания и вземането на решение за война.

След Освобождението през 1878 г. Филаретова продължава своята обществена дейност. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. става милосърдна сестра. Тя е първата жена в България, наградена с почетния знак на Българския червен кръст – „Голям червен кръст“, учреден от княз Александър I Батенберг.

В края на живота си, изтъкнатата общественичка се отдава на служба на Бога и прекарва дните си в пост и молитви. Живее скромно в сградата на приюта, където на 25 април 1915 г. напуска този свят. Благодетелката оставя всичко свое за благотворителност. За отмъщение никой от нейните роднини не присъства на погребението ѝ.

През 1924 г. започва строеж на по-голяма сграда на приюта, завършена през 1927 г. След години сградата започва да се използва от Института за подготовка на медицински сестри (днешният Медицински колеж), носещ името на изтъкнатата българка.

Мечтата на Йорданка Филаретова да построи църква, е осъществена от последователите на нейното дело. Към приюта е построен и през 1928 г. осветен храмът „Покров Богородичен“. В двора му е гробът на дарителката и пренесените кости на съпруга ѝ.

Подобни новини

Вашият коментар през Facebook

Новини Trafficnews logo

Изпрати новина