Константин Лудвиг Лукаш е български офицер, генерал-лейтенант, началник Щаба на войската на българската армия в периода 11 август 1941 – 11 май 1944 г. Син е на Лудвиг Лукаш, чех по произход емигрант от Чехия в края на 19 век, намерил работа в България. Осъден е на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 15 март 1945 г., след преврата от 1944 г.

Роден е на 16 септември 1890 г. в Пловдив. През 1909 г. завършва Военното училище в София, на 22 септември е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 21^-ри пехотен полк.

През 1940 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. В годините на Втората световна война Любен Лукаш, брат на генерал Константин Лукаш, който става начал­ник-щаб на 6 август 1941 г., е агент на съветското военно разузнаване.

През периода 1941 – 1944 г. като началник щаб на войската Лукаш предоставя неведнъж сведения от военен характер на брат си Любен и на генерал Никифор Никифоров – началник на военно-съдебния отдел при Министерство на войната и информатор с псевдоним „Журин“, на Александър Пеев и неговата разузнавателна група.

След като идва на власт новото правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев на 13 септември 1944 г. Константин Лукаш е уволнен от армията със заповед на министество на войната и излиза в запаса. На 21 септември 1944 г. Лукаш е арестуван и подведен под съдебна отговорност по наредбата за т.нар. Народен съд.

През септември 1944 – февруари 1945 г. се намира на разпит в Москва, където органи на съветското военно контрарзузнаване „СМЕРШ“ го разпитват за дейността му като началник-щаб на войската и въпросите около разузнавателната група на Александър Пеев с името „Боевой“.

През февруари 1945 г. Лукаш е върнат в България със становище за предаване на съд на Народния съд. Въпреки опитите на Лукаш да се спаси от присъда с помощта на брат си Любен Лукаш – ползващ се с благоразположението на съветското военно командване, те са безуспешни, защото и брат му се дистанцира от него.

Така се стига до смъртната присъда от Четвърти върховен състав на Народния съд и до разстрела на 15 март 1945 г.