Петър Маринашки, който бе осъден на 5 години лишаване от свобода за това, че на 11 ноември 2020 г. при катастрофа е причинил смъртта на Тодор Бараков и Виктор Василев и е причинил средна телесна повреда на Николай Лисков край Кадиево, опита да излезе от затвора. Той е подал искане за предсрочно освобождаване пред Окръжен съд, а след отказ и пред Апелативен съд. 

Катастрофата стана на 11 ноември 2020 г. в района на село Кадиево. 19-годишният тогава Петър Маринашки, шофирайки под въздействието на марихуана катастрофира и причини смъртта на 16-годишния Тодор Бараков и 17-годишния Виктор Василев, както и средна телесна повреда на Николай Лисков. За това той бе осъден от Окръжният съд в Пловдив на 5 години затвор. Освен това, Маринашки бе лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем години.

Присъдата бе обжалвана на втора инстанция както от подсъдимия и неговите адвокати, така и от частните обвинители – близките на загиналите момчета и пострадалия пътник от колата на Маринашки. Шофьорът настояваше за по-ниска присъда, като адвокатът му развиваше тезата, че фактите и обстоятелствата по делото не са изяснени, а оценката на доказателствата не е обективна. Близките на починалите деца от своя страна искаха по-висока присъда, тъй като според тях шофирането под влиянието на наркотици е равносилно на предумишлено убийство.

В крайна сметка Апелативния съд потвърди решението и така делото стигна до Върховния касационен съд. На 19 юли 2023 г. върховните магистрати окончателно потвърдиха присъдата от 5 години лишаване от свобода и 2 дни по-късно Маринашки беше приведен в затвора.

Петър Маринашки е постъпил в затвора в Пловдив на 21 юли 2023 г., като е признато и предварителното му задържане. Към 15 май 2026 г. той е изтърпял общо 3 години, 9 месеца и 24 дни от наказанието си, включително време, приспаднато за работа в затвора. Оставащият срок е 1 година, 2 месеца и 56 дни.

От становището на ръководството на затвора става ясно, че осъденият е бил наказван веднъж и награждаван четири пъти по време на престоя си зад решетките.

Въпреки това апелативните съдии са преценили, че положителните промени в поведението му не са достатъчни, за да се направи категоричен извод за трайно поправяне. В мотивите си съдът посочва, че доброто поведение следва да се оценява цялостно – чрез отношението към извършеното престъпление, спазването на вътрешния ред и резултатите от работата с лишения от свобода.

Определението на Апелативния съд – Пловдив е окончателно и не подлежи на обжалване.