В многолюдното семейство на Съба и Минчо Вазови се ражда цяла плеяда видни пълководци и интелектуалци. Безспорно най-колоритната фигура в семейството е първородният син – народният поет Иван Вазов. Не по-малка е славата и на неговите братя Георги и Владимир, които посвещават живота си на военното дело и достигат до генералско звания .

Владимир Вазов е роден на 14 май 1867 г. в Сопот . Жестоките сцени на потушаването на Априлското въстание през 1876 г. преобръщат духовния свят на малкия Владимир. В разгара на Руско-турската Освободителната война 1877-1878 г. родното му градче е изпепелено до основи, а баща му е заклан от турците в местността Бойкова нива.

Малкият Владимир заедно с майка си се добира до Пловдив , където става обект на внимание на чуждестранните консули и журналисти .Турската полиция разбира, каква опасност се крие в ужасяващите разкази на спасилите се, като по чудо от кланета, сопотненци и ги препраща под конвой в Араповския манастир “Св.Неделя“ край Станимака. Тук, зад манастирски стени, баба Съба и нейният син Владимир посрещат вестта за освобождението на Пловдив от генерал Гурко в края на войната .

След Освобождението, митарствата на Съба Вазова и сина и Владимир продължават. През 1881г. те заминават при д-р Киро Вазов, който е практикуващ лекар в Стара Загора, но през 1884г. се връщат отново в Пловдив при Иван Вазов. Тук в града на тепетата Владимир завършва гимназиалното си образование и постъпва във Военното училище в София. Той прави неуспешен опит да се запише доброволец в армията по време на Сръбско-българската война от 1885г. Изминава пеш разстоянието до Цариброд, където се намира лагера на българската войска, но там го застига вестта за сключеното примирие между двете воюващи страни.

През 1887 г. завършва Военното училище и започва службата си, като офицер в 5-ти артилерийски полк в Шумен. Отличните му познания по артилерийската материална част са причина той да бъде назначен за член на специална комисия начело с полковник Калин Найденов, която има за цел да закупи нови оръдия за армията от Германия.

Автобиографичните записки на ген. Владимир Вазов са безценен извор. В тях откриваме любопитни разкази както за ежедневието на фронта и отношенията между офицери и подчинени, така и за обществено-политическия живот на страната през първата половина на XX век.

В следващите редове ще прочетете кратък откъс от дневника, който генералът си води по време на Първата световна война. През този период героят от Дойран разглежда ден по ден обстановката на бойното поле и събитията, случващи се в далечна София.

Известен с това, че не изпитва притеснение да казва истината, независимо дали тя е удобна или не, Вазов споделя размислите си относно разхищението, което част от обществото си позволява по време на война. Освен това не пести критика за снабдяването на войската и засяга темата за отношенията ни с германските съюзници. Приятно четене!

13-27 септември.

София е пълна с гуляещи хора. Не се чувства тук войната. Ако не е скъпотията и трудността за доставка на някои хранителни припаси, тук война няма. Дами, кавалери, наконтени, намазани и парфюмирани, пълнят улиците. Всички са се предали на печалби и забогатяване. Погнусиха ме всички разговори за акции, гешефти и пр. На 18 септември стана погребението на добрата царица Елеонора в с. Бояна.

От срещите ми с много офицери узнавам, че недоволството от германците расте всеки ден. И най-много викат срещу тях най-върлите германофили. Разказват, че срещата на царя с кайзера при моста на Черна вода е пример на фокусничество. Царят случайно узнал за пътуването на кайзера Вилхелм и решил на всяка цена да го срещне там и да му покаже, че той е „стопанин“ на тая земя, по която се е проливала българска кръв. И кайзерът, след като се целувал „най-сърдечно“ с царя, веднага си заминал за Серетския фронт. Той идвал с намерение да посети Кюстенджа…

При срещите ни с военния министър генерал Найденов изтъкнах му колко е важно за запазване духа на войската да се премахнат всякакви злоупотребления от кметове и други, а също за нуждата да не се влошава или намалява хлябът.

 Два месеца по-късно, в средата на декември, ген. Владимир Вазов отново споделя наблюденията си за проблемите на снабдяването и корупцията:

14 декември:

Днес ходих при командващия 1-ва армия генерал Гешов, който снощи се завърна от отпуска. Между другото той съобщи, че от разни места – Дирекция на СГОП (Стопански грижи и обществена предвидливост – бел. ред.), Главното интендантство и други – му казали, че в страната няма достатъчно храни и че наскоро ще настъпи криза в прехраната на войската. Тази криза вече се чувства. На войника даваме по 800 грама хляб, което при сегашните зимни и работни условия на позицията е малко. Войниците открито заявяват това.

Запасите в дивизията намаляват всекидневно. И ако продължава така, т. е. да получаваме недостатъчно количество брашно, то наскоро действително ще настъпи глад. Облеклото е негодно, обущата липсват, много войници са почти боси. А времето е влажно и студено. Войниците на позицията са постоянно под гнета на неприятелския огън.

Какво ще стане, ако хлябът бъде още повече намален, както е твърде вероятно да стане в скоро време? Пак ние – началниците на фронта – ще понесем пакостните и вредни последствия от вътрешните неуредици. Казват, че жито се изнасяло контрабанда в Турция и другаде с благосклонното съдействие и съучастие на министри, депутати, железничари, митничари и др. Къде ще му излезе краят – не може да се предвиди.

Във всеки случай жалко е, че нашите храбри и търпеливи войници ще бъдат подложени на вредни агитации от разни социалисти, дружбаши и др., за да ги деморализират.

Тежка е задачата на началниците в подобни случаи, когато трябва да се поддържат духът и дисциплината при такива условия. Войната е едно изпитание за годността не само на войската, но и на народите. Нашата войска се показа достойна във всяко отношение, обаче тилът – тиловата интелигенция – се показа покварена, егоистична, алчна за богатства. У нея липсва чист патриотизъм; пари, пари иска тя. С какви средства ще ги спечели – малко важи за нея.

Получи се съобщение, че англичаните се готвели да ни атакуват наскоро.

Източник: bulgarianhistory.org