Докато светът преминава през различни фази и моди – фаст фууд, гурме, фюжън кухня и пр. , Родопският край пази своите традиции в готвенето , а прочутото гостоприемство на планинците  привлича хиляди туристи от страната и чужбина.

Традиционно-наследствената кухня е една от котвите, която ни помага да не бъде м отнесени от течението на дигиталното ни ежедневие. Тя ни връща към корените ни, кара ни да натиснем поне за малко спирачката и да усетим духа на Родопите, съхранен през вековете.

Завръщането  към традиционните национални ястия , при това с продукти, за които влагаме мисъл как, откъде и защо,  е добър знак.

Родопската кухня се доближава като вкусови качества  към съвременната диетична кухня, тъй като в приготвянето и се набляга на варене, печене и задушаване и по-малко на пържене. Всички продукти са се използвали в суров вид, не са характерни мелене, консервиране, бланширане. Запазвали се чрез сушене, осоляване и заравяне в земята (картофи, моркови, цвекло и др.). Сред популярните подправки и тогава, и днес са  магданоз, джоджен, червен пипер, чубрица, чесън и орехи.

От древни времена родопчани се славят като гостоприемни хора. Всеки гост бил гощаван от сърце, независимо какъв е – пътник, просяк, роднина. Гостите се посрещали с „ добре дошли“ и с покана към трапезата „хапни каквото си нашло“. Когато се очаквали гости обаче, подготовката била сериозна. Традицията, която и днес ревностно се спазва по време на селските събори е чевермето, което зимно време било приготвяно в пещта за хляб. Клинът (баницата)  тогава е бил десерт.

Днес съвремената родопска кухня е съхранила и запазила в голяма част основите на автентичните родопски ястия и всеки, който обича кулинарните пътешествия трябва да опита патаник, клин, трахана и още безброй много родопски изкушения.

Ще направим едно малко пътешествие през родопските специалитети, които можете да опитате по време на вашите кулинарни пътешествия в Родопа планина. Съвременните хотели дават възможност да релаксирате в спа- центровете с лековитите води на минералните извори в планината, а след това да се отдадете на кулинарни изкушения. Едно от местата, където можете да го направите е хотел „Исмена” в Девин. Ресторантът им предлага популярни и не толкова познати ястия.

Смилянски фасул

Прочутият  смилянски фасул може да се приготвя и цял ден, не случайно, на много места в планината, се прави по предварителна заявка. Изисква време, местни подправки и мерак, за да стане маслен и вкусен.

Качамак

Качамакът е царят на кухнята в Родопите. Приготвя се от царевично брашно, сварено в подсолена вода. Вариациите в поднасянето му са много, но най популярни са гарнирането със сирене, препържено масло с червен пипер, или с пръжки.

Трахана

Това е едно от позабравените родопски ястия, което обаче е на голяма почит в домовете на старите родопчани. За направата му първо се приготвя тесто от брашно и зеленчуци – лук, морков, целина, чушка и други. Тестото се меси няколко пъти, остава се да втасва, а след това се суши и стрива на прах. Готовата трахана се разтваря в малко топла вода и се превръща в супа.

Пататник

По различните краища на Родопите ще ви го предложат в различна разновидност и навсякъде ще твърдят, че това е автентичния пататник. Има го и печен и пържен, с кори и без кори, със сирене и без сирене, с лук и без лук... но все е хубав! Името му говори само за него, идва от патато – картофи. 

Зелник

Ако поне веднъж сте опитвали родопски зелник, няма как да забравите вкуса му, особено ако ви го е приготвил някой майстор. Прави се от по-дебели кори, като одринските, и между тях се реди задушеното, с праз и подправки, зеле. В някои краища на Родопите, в зелника слагат и ориз.

Кешкек

На вкус ястието много напомня на разтопен кашкавал, но истинска е, че се кешкекът се приготвя от грухана пшеница и телешко месо.  На почит е през цялата година, но се изисква голямо майсторство за приготвянето му.

Пареник

Пареникът е ястие на основата на качамак от картофи. То има най-различни варианти, сигурно толкова, колкото са селата в Родопите. През зимата най-често към него се добавя месо, а през останалото време – лук, яйца, сирене. На пръв поглед пареникът изглежда лесно родопско ястие, но само който го е приготвял, знае за всички тънкости, за които трябва да се следи.

Мамули

Не много популярно, но изключително вкусно ястие. Приготвя се съвсем простичко. Брашно, вода, сол на вкус. Оформят се малки кошнички във формата на мидена черупка, варят се в подсолена вода, изцеждат се и се гарнират с препържено масло. Вкусно звучи, нали?

Тенурки

Напълно възможно е да не сте чували за тях. Замесва се тесто за баница, което се разстила ма тънка кора. Намазва се с разтопеното масло и се сгъва във формата на пощенски плик. Разточва се отново, намазва се с масло и отново се сгъва като плик. Тенурките се пекат върху плочата на печката при умерена температура. Вече готовите тенурки се намазват  с масло и се поръсват със захар.

Голеник

Изключително вкусно предястие, а защо не и поднесено като основно ястие. За приготвянето му са необходими: спанак, ориз, яйце , краве масло и сол. Спанакът след като се задуши с маслото, се смесва с ориз, малко сол и вода и се задушава. След като стане готов се снема от огъня, а към него се добавя яйцето. Взима се част от сместа и се разстила върху плочата на печката  като палачинка, обръща се и се поднася със кисело мляко по желание.

Агнешко чеверме

Агнешкото чеверме е неделима част от всяка празнична трапеза в Родопите. Вкусното агнешко месо е патент за планинския регион. Разликата в приготвянето на чевермето е в месото. Агнетата, които се гледат в Родопите пасат само свежа планинска трева и не се дохранват със зърнени култури.  Може да се пече на жар, в пещ или пък да се задушава в изкопана яма. Нужни са поне 5-6 часа, за да може месото да стане сочно и да се дели от кокала. Докато се пече, чевермето се полива с мазнина, масло или се маже с мед, за да придобие хрупкава коричка.