Най-накрая свободно можем да се разходим сред природата! Планината вече е притегателен център дори не за най-заклетите туристи след 2 месеца препоръка за стоене вкъщи. Е, къде по-хубаво да оползотворим времето си, освен в красивата разлистила се Родопа планина. Три бързи маршрута ще се харесат както на семейства с деца, така и на любители на изчакването на върхове! 

Връх Малък Персенк /Античният път в Родопите - от Филипополис през върхове и чудни мостове до Беломорието/

Да вървиш по пътя, по който в античността са вървели предците ни от Филипополис до Беломорието - чувството е неописуемо, а гледайки огромните каменни късове, подредени прилежно насред диви хълмове, за да наречем трасето Централен трансродопски път, се чудиш що воля и труд е вложена.

Приключението, което днес ви предлагаме включва отбивка към китното село Орехово, един черен път, който можете да преодолеете чрез екстремен офроуд, спирка на хижа Персенк, тръгване по Римския път, покоряване на Малкия Персенк, който впрочем хич не е малък, прекосяване на билото от другата страна, за да стигнем чак до Чудните мостове, за да се загубим в скалните форми, но не твърде дълго - чака ни път назад.

Маршрутът си е дълъг и уморяващ заради спецификата, ала преживяването си струва, пък и всеки може да го раздели на части според собствените си сили. Ако искате да го минете наведнъж, неминуемо трябва да се доберете с джип до хижа Персенк, а отсечката е в края на селото - лявото отклонение.

Набързо споменаваме, че в едно от отклоненията на 12-километровия черен път от селото до хижата, се намира един от забележителните родопски водопади Скакалото, с височина на пада около 30 метра. По самия път има ловна чешма и няколко временно постройки в по-високите части.

Стигайки до хижа Персенк пред вас ще се разкрие огромна равнинна шир с бунгала и къщички. Бай Иван вероятно ще ви посрещне и ще ви разкаже някоя интересна история за бившата турска граница, която е минавала наблизо до долината.

По продължението на пътя ще видите пътеката, която след няколко завоя ви отвежда право на Римския път или както е официалното му наименование Централен трансродопски път. Няма как да объркате огромните каменни блокове, наредени прилежно един до друг, образуващи солидно трасе през дивата природа. Вървейки около километър ще стигнете чешма. Основната цел на нашия поход беше връх Малък Персенк, а за неговото достигане Бай Иван бе предупредил да вървим по античния път, докато не стигнем дърво с аптечка.

Е, доверявайки се на новите технологии ние пуснахме GPS навигация, която до един момент беше напълно съгласна с поетата от нас посока /неизлизаща от римския път/, ала без да срещнем отклонение изведнъж нашият дигитален пътеводител извести, че трябва да се върнем. Оказа се, че иска да ни прекара по един отвесен склон без пътека... и ние го поехме, заредени с ентусиазъм, но и опит.

Имайте предвид, че районът наистина е обезлюден и е прекрасна обител за мечки и други горски животни, така че ако нямате опит с планинските преходи, по-добре не си правете подобни експерименти, а просто продължете, докато не стигнете гореспоменатото "лечебно" дърво.

Склонът обаче е страхотно преживяване за любители на катеренето. Няма и как да сгрешите - около 500 метра само напред и нагоре между вековни борове, смърчове и ели. Взорът ви ще започне да съзира просветляване, което е сигурен знак, че скоро ще стъпнете на пътеката. С иглички, попаднали буквално на най-невероятните места, веднъж озовали се на пътеката, завивате вляво и след 2 минути сте на върха. Той представлява метално съоръжение с варел, който се посещава от местните, и ги ориентира за валежите.

2074 метра височина и разреден кислород - при ясно време пред вас ще се разкрие красива панорама, ние обаче нямахме този късмет. Оттук можете да слезете по пътеката или да се върнете по склона и да продължите по Римския път. Ние избрахме втория вариант, а долу започнахме да умуваме как да запълним деня.

Бърза километрична ретроспекция. По нашия маршрут пътя от хижа Персенк до върха и слизането на Римския път бе точно 1 час, бяхме минали около 4 километра. Поглеждайки отново към смартфона, той изчисли, че сме на 5 километра от Чудните мостове /разстояние една обиколка на Гребната база в Пловдив/ и ние поехме.

Не след дълго стигнахме до описаното дърво с аптечка и табели. Пътеката вляво е нормалният "царски" път за Малък Персенк. Ако тръгнете напред ще стигнете поляна с голяма беседка, където можете да похапнете и отдъхнете. А между двата пътя има трети, водещ към Чудните мостове.

Пътят, който ви очаква, се спуска стръмно надолу в продължение на 4 километра - през паднали дървета, камъни и пресъхнали водни коридори. Тук има сериозна опасност далновидните да се ужасят, тъй като в сметката влиза и изкачването на този терен, и то след като по-голямата част от силите ви са разходени. Затова ви съветваме отсега - не влизайте в преразход.

Пътеката е добре маркирана, няма как да се загубите дори без технологии. Ще излезете на хижа Чудните мостове. Там има чешма, която ви отправя едно послание, което в този момент може да ви се стори малко иронично "Животът е кратък, а спомена вечен".

Оттам ви дели около 1 километър още спускане надолу и сте при Чудните мостове. Чудни са... ала нашият опит сочи, че е добре да си отделите поне ден, за да им се порадвате - да се спуснете с въжета, да ги обходите. Ние си пестяхме силите и времето, тъй като буреносни облаци започнаха да затулят отсрещния балкан - там, от където идвахме и накъдето отивахме.

Чудните мостове са естествен скален феномен по течението на река Еркюприйска. В рамките на природната забележително влизат основно три скални моста, които се намират в непосредствена близост до старата туристическа хижа “Чудните мостове”. Големият мост е висок 40 м и широк 35 м, с 15 м дебел мраморен свод. На около 60 м от него се намира вторият по-малък мост с дължина 60 м, а още по-надолу на 1,5 км по течението на реката се намира третият мост – най-малкия.

Момина скала над Храбрино /Живописен каньон, скални рифове и самотен кръст само на 15 км от Пловдив/

Малко известният отвесен скален масив, познат сред местните като Момина скала, се намира в сърцето на Родопа планина, а същевременно само на 15 километра разстояние от Пловдив. Изкачването на планинското възвишение разкрива пред очите на посетителите спираща дъха панорама към речното корито, пълзящо като змия в краката им. Местността е позната още като Димитринино кале и представлява живописен каньон над река Пепелашка /по картите се среща като Градечка/.

Останки от крепостта "Градец", един самотен кръст, издигащ се на около 5 метра височина от полегатото било и няколко параклиса са единствените следи от човешка дейност в района на каньона. 

Пътят до живописните зъбери намира своето начало в село Храбрино, ала има и алтернативен маршрут от село Извор. Цялото трасе е с дължина около 2 километра, но на места е стръмно. Въпреки това е подходящо дори за най-неподготвените пешеходци и именно поради тази причина може да бъде поставено в категория прекрасно кътче за спокойна и кратка семейна разходка.

Глътка живителен родопски въздух ще погълнете при слизане от колите в центъра на Храбрино до пазарчето. Автомобилите могат да се оставят на пътя вляво, веднага след моста. Там е стартовата линия за разходката, за която ще ви дадем подробни инструкции.

Първо правило: Не питайте никой в селото как да стигнете до Момина скала, защото рискувате да ви пратят в диаметрално противоположна посока към вилна зона Равнища. Единственият ориентир, който ви е нужен е реката. Тръгнете по водното корито, оставете вляво метален мост, а след него продължете само напред.

Не след дълго ще се озовете пред речен завой, където ще прекосите водата през импровизирана каменна пътечка. Пресечете ли реката ще продължите само направо, поемайки по пътеката за хижа Здравец. Оттук догоре пътят е около 45 минути умерено темпо.

Не бързайте, а се наслаждавайте на прекрасните природни пейзажи, които ще се разкриват пред очите ви, докато покорявате билото на полегатия хълм.

Дръжте десни отклонения, там където има кръстосващи се пътеки, и се оглеждайте за скалния масив пред вас. Около 10 минути преди да стигнете до зъберите до пътеката ще изникне параклиса "Св. Богородица", а в ляво ще видите маси с пейки за пикник. 

Мястото е снабдено и с питейна вода, а чешмата е на 10-тина метра по-напред. Отттук стигате до кръстовище от пътеки. Ако продължите надясно, след пет минути ще видите Христовото разпятие и ще се озовете на Момина скала. По средната пътека пък за около 10 минути ще стигнете до езеро. Препоръчваме ви да обиколите и двете и да се насладите на отразяващото се слънце в кристални води. 

Ако предпочитате пътя от село Извор, имайте предвид, че той минава и през параклисите Св. Илия и Св. Архангел.

Караджов камък /Светият камък от триадата/ 

Караджов камък е изключително внушителен скален феномен, който според мнозина има особено енергийно поле. Той е част от тръгълника светилища край Пловдив, който се допълва от Белинташ и Кръстова гора. Караджов камък представлява високо скално плато, т.е. връх с височина 1448 м, в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В улея е наместен огромен камък. Сякаш висша сила е поставила камъка, въпреки че има много легенди за мястото.  

На това място траките изградили светилище, в което почитали мъртвите. Запазени и до днес са изсечените в скалата ямки с религиозно предназначение. На място могат да бъдат открити и стъпала, водещи до горната част на скалата. Правени са разкопки, които са установили, че светилището е било създадено през ранножелязната епоха (VII – VI в. пр.н.е.). То е било използвано и по-късно - през III – IV век сл.Хр. – намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I.

Към днешна дата мястото се свързват с дейността на революционерите, борили се срещу османската власт. Под Караджов камък има малка пещера, в която според легендата се е криел местния хайдутин Караджа войвода. Той отмъщавал на османците за стореното зло. От него идва и името на местността.

Има най-общо два маршрута - от село Мостово /около 3 часа/ и от Манастир „Св. Троица“, Кръстова гора /около два часа/. И по двата се тръгва по обозначена пътека към скалния феномен. Пътят не може да бъде объркан. Освен това зелените хребети са част от резервата Кормисош, така че определено ще се насладите на красиви природни гледки. Само внимавайте при изкачването, защото е доста стръмно и на места има много паднали камъни.